Древни текстове разказват, че в петък, 3 януари 3002 г. пр. Хр., шумерите от град Нипур се събудили, обсебени от енигмата дали животът на човека е предопределен или не. Хиляди години са отминали оттогава, хиляди мъдреци са се погубили, опитвайки да разгадаят тази мистерия. Уви, убедителен отговор все още няма. Битуват философски догадки и митове. Според  българските животът се предопределя от орисници. Те посещават новороденото в третата нощ след раждането. Описват ги като три сестри - чернооки, стройни, с устни като капка и бяла лебедова шия. Първата на 18, втората около 30, а третата към 35, сто лева на час. Предсказанията им са точни и неотменни. Понякога в тях има странни и неочаквани житейски обрати, превръщащи съдбата на човека в безпорядъчно брауново движение. Примери - безчет. Преди години юноша от София завършва слаботоковия техникум "Киров". Родата му се чуди защо, вместо да хване поялника и да ремонтира телевизори, той посяга към пистолета и се записва да учи за милиционер-юрист. Подир години съдбата му нанася втори удар - ритуално обръсва главата му, връзва на китката му конец против уроки и го превръща в прокурор на повикване. Мнозина, дирейки упорито обяснение на тези чудновати трансформации, се самоубиват или още по-неприятно - настаняват ги в психиатрията. Малцина са познавачите на този онтологичен феномен - просветени, смели духом и крепки телом. Такива са учените от Института по проблемите на следобедната дрямка (ИПСД) при БАН. Те са успели да открият, че фортуната е нелинейна функция от няколко променливи. Най-съществени са географските координати на люлката, където се извършва изначалното залюлване на новороденото, и първата изпята над него песен. Тази есен ИПСД участва в традиционния Mañana workshop в Лондон. Там е представен компютърен модел на детерминистичната им теория за човешката съдба. При демонстрацията, по желание на публиката, са въведени следните входни данни: географски координати на люлката 43°55′ с. ш. и 12°54′и. д.; първа люлчина песен "Излел е Дельо хайдутин". След малко компютърът скицира очакваната съдба на новороденото - то ще стане оперен композитор - скорописец, притежаващ забележителни кулинарни умения. Следва бърза проверка на резултата, след което в залата избухват аплодисменти, нестихващи и до днес. Зададените координатите се оказват на град Пезаро. С лекота се установява, че там е роден италианският композитор Джоакино Росини. Неговата майка, сопраното Анна, често е приспивала рожбата си с "Излел е Дельо хайдутин". Росини наистина е удивлявал с бързината си - "Севилският бръснар" създава само за 13 дни. Композиторът блести и с кулинарните си умения. Рецептата му за "Четири закуски и четири десерта за пиано" лети в Космоса, записана върху златната плоча на станциите "Вояджър". Съвпадение или не, но там на 19-а позиция е първата люлчина песен на Росини - "Излел е Дельо хайдутин". 

Ходовете на съдбата често издават, че повечето хора са кукли, движени от хрумванията на отегчени кукловоди. Понякога тя шеговито намигва: праща ви в уличка с дремещо шарено коте, пълни ноздрите с упоителен есенен аромат на печени чушки, среща ви с усмивка на жена без жена или две жени с една усмивка ала Пикасо. Малцина забелязват тези дребни, красиви знаци. Жан Жьоне споделя: "По-голямата част от живота преминава в малоумно затъпяване, в безпомощен идиотизъм: отваряш вратата, запалваш цигара... В живота на човека има само няколко проблясъка. Всичко останало е сива мъгла."  

Жан Жьоне е парижанин. В Париж през юни 1977 г. пристига съветският ръководител Леонид Брежнев - "праволинеен и неособено интелигентен", както го определя британското разузнаване. Болното му тяло гостува по покана на френския президент Жискар д'Естен -  аристократ, любопитен като госпожиците от Авиньон. Французите знаят, че здравето на Брежнев е разклатено. През 1976 г. той  е преживявал клинична смърт. Страда от астения, атеросклероза на мозъчните съдове, наркотична зависимост към  сънотворното нембутал. Жискар д'Естен настоява да узнае точния здравен статус на госта и френското разузнаване започва операцията "Лазурна тишина". Задачата е да се вземе биологична проба от Брежнев. Достъпът до него обаче е по-труден, отколкото до Леонардовата Мона Лиза. Решението е намерено от находчив разузнавач, бивш водопроводчик. Той изработва и монтира фекалоуловител в тоалетната на президентския апартамент. Събраният материал е изследван клинично. Многобройните заболявания на съветския лидер са потвърдени. Впоследствие КГБ разкрива коварството на французите. В охраната на Брежнев се включва специален сътрудник. Той го замества в тоалетната. Когато Фишер научава за този ход на френското разузнаване, той завинаги се отказва от шахмата...

 А знаете ли, че Йовковите разкази миришат на Томасянови цигари?