Медия без
политическа реклама

Реконтра

Пак дни за размисъл

Pixabay

Известно е, че като няма изход, винаги ни пробутват избори. Но живеейки на принципа „дреме ми“, сме на това дередже. Не че ако наистина ни дреме, ще променим дереджето – държавата си има свои лостове, а нас ни ползват за опорна точка.

Бяхме ли против щуротиите на Пламен Георгиев? Бяхме. И ни използваха за опорна точка – държавният лост (и по-точно Бойко Борисов, дето като Тефал мисли за всичко!) го премести чак у Валенсия. Друг е въпросът, че по времето на Тодор Живков щяха да го пратят консул в Белене, което нямаше да е демократично.

Та сега идат кметски избори. И настават дни за размисъл.

В петък е ясно за какво се размишлява. Петък е пазарен ден. Нека си разправят колкото искат, че купуването и продаването на гласове е престъпление.

Няма такова нещо. За престъпление се лежи в панделата. А тук най-много евентуално да глобят някого.

А се глобява за нарушение. И който си е надвил на харча, може да прави колкото си иска нарушения.

В събота обаче размисълът става по-дълбок. Точно тогава по стечение на обстоятелствата се оказва Димитровден.

На този ден по традиция се разплащат с ратаите и им дават по един кат дрехи.

Ратаите – това сме ние и знаем кой какво дава. Някъде дори не дават по мижавите 50 лева за глас, а по 300. Защото такива били законите на пазарната икономика.

Ама като размислим, за 300 лева чиляк може да си купи костюм, па да му останат и за бельо, че да не носи сетне костюма на голо.

В дните пред вота обаче яко се размишлява. Агитират ни отвсякъде. Но всички бледнеят пред Бойко Борисов.

Където има нещо за откриване, той е там. Досега май само не е открил нова химическа тоалетна, но всичко по реда си – все пак на дневен ред са глобалните открития.

Малеее, че ние изобщо не сме подозирали колко сме добре. А това е, защото имаме пътища и до Истанбул, и до Белград в името на инвестициите.

Друг е въпросът, че ако сравним пътищата у нас с пътищата в техните страни, сравнението няма да е в наша полза. Но то пък е благодарение на това, че Бойко Борисов не е правил и техните пътища. Иначе кой знае в коя дупка щяха да го наврат.

Но луд умора няма. Благодарение на инвестициите младите се завръщали у нас – така рече. Абе, завръщат се берачите на мушмули, щото сезонът е минал и чакат следващия.

Ако питате Бойко Борисов (но и без да го питате!), Той ще ви каже, че при неговите управления, въпреки гадните наследства от тройната коалиция и от Орешарски, благополучието в държавата е налице.

А и самият Той е най-ярък пример за благополучие – даже тръпнем, като се появява по телевизиите, или джипира из фейса, да не получи дамла от благополучието си.

Но най-дълбокият размисъл ще е в деня на вота. И там въпросът е дали София ще помъдрее, защото се нагледахме на мутренския ѝ растеж, а също и на „нестареенето“ на съборетините ѝ.

Ердоган получи шамар на кметските избори в Истанбул, колкото и да се опитваше да не ги признае.

И Орбан получи шамар на кметските избори в Будапеща за най-голям ужас на бившия конституционен съдия и сегашен депутат Георги Марков.

Ще получи ли шамар и Бойко Борисов на изборите в София? А като добър меверейски християнин ще подложи ли и другата си буза за парламентарните избори?

Размишлявайте – сега ви е паднало!