"Разбирате ли колко ми е шизофренна позицията!"
    Бойко Борисов пред симпатизанти в Пазарджик

Бойко Борисов е в кампания, подпалил е харизмата и обикаля страната с голямата кофа мъдрости - и ги сипе в големи количества, както в най-хубавите си години. 
Днес в Пазарджик той отново запя свойта зла песен как некоалиционните му партньори провалят страната, но той е принуден да ги подкрепя (заедно с преродения Пеевски), защото иначе съвсем ще се счупи държавата. 
След като половин час кълца напречно и надлъжно умнокрасивите си партньори (отчасти справедливо, разбира се), след като ги смели на брашно, омеси ги на тесто и ги надроби на кус-кус, Борисов чистосърдечно призна (цитатът не е дословен, а по смисъл):
"Влизам в кампания, а не съм оптимист. Знам какво искат хората, знам какво трябва да се направи, знам решенията, но... ВИЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ КОЛКО МИ Е ШИЗОФРЕННА ПОЗИЦИЯТА! Вие си мислите, айде ще дойде ротацията, ще стане наш премиерът и ще се оправят нещата. НЯМА! Няма да се оправят нещата с магическа пръчица, защото много време и пари са пропиляни... Ама поне в градовете не правете това, което е в държавата" - и тук продължи да плющи с камшика по гърбината на некоалицията, водещ елемент от която е и той самият. 
Откъде се взема обаче това самопризнание, че позицията му е именно "шизофренна"? 
Тук първо трябва да направим уговорката, че квалификацията "шизофренно поведение" в случая не е и не може да бъде диагноза, защото Борисов не е лекар и декларацията му няма медицинска стойност. Ние също нямаме такива компетенции, така че думите "шизофренно, шизофрения" ги разглеждаме само в преносен гражданско-харизматичен смисъл.
И в такъв немедицински смисъл автоквалификацията на Борисов е справедлива и се отнася не само до него, а до същността на политическия процес. 
Политиката е занимание шизофренно. 
Думата шизофрения е немска, то така си и звучи някак с немско "р", но корените ѝ са древногръцки: шизофрения = skhizo, разкъсвам, разцепвам, разчленявам + phren, ум, разум, (раз)мишление.
Буквално - разцепване на ума. Затова и един от популярните немедицински синоними на шизофренията е "раздвоение на личността". Днеска си Иван, утре си Петър. Днеска събаряш мафията, утре правиш правиш правителство с нея. Има сглобка, но няма коалиция, това са различни неща! 
Най-популярният класически пример за раздвоение е печалната история на мистър Джекил и д-р Хайд.
Новелата на Робърт Луи Стивънсън впрочем е много приятна книжка, то е някаква алегория за вътрешните противоречия на човека, които могат да придобият чудовищни форми.
Вътрешните противоречия в отделно взета черепна кутия в една или друга степен съществуват у всеки. 
Всеки понякога мисли едно, а казва друго, като дори не е задължително да лъже. 
Аз едно време така си мислех за англоезичните люде. Изхождах от някаква такава "мисъл", че тъй като английските думи са с по много значения, значи англоезичните хора казват едно, а на акъла си имат още 10 значения, всяко от които придава еди-какъв си ехиден нюанс на това, което са казали. Лицемерно племе! 
Това, разбира се, е крайно наивно съждение, но при политиците такова разцепление на мисълта наистина съществува в най-остра форма. 
Опитният политик никога не може да изкаже всичките си съображения за едно или друго решение. Няма да го разберат, няма да го подкрепят.
Опитните популисти пък директно си играят с това, което искат да чуят слушателите им - независимо колко инфантилно, фантазно или глупаво е то. Кажи това, което иска да чуе материалът, па после действай, как си знаеш. Важното е да се инкасира и инурнира. 
А дори да не е популист даден функционер (съществуват политици без популистически талант) - има безброй неща, които по една или друга причина политикът не може да изрече на глас. 
И това води до двойствен живот - едно става в главата, друго се говори, трето се върши, четвърто излиза. Разчетворяване на личността!
Тук затваряме нашето дълбокомъдро есе, защото разчетворяването (вид екзекуция) е вече нещо от съвсем друг порядък и то е тема на бъдеща полунаучна работа.