Огладнях и хайде в най-близкия ресторант. Лъскавичък беше, ама, казах си, колкото и да е скъпо, за една супа и някое и друго кюфте повече от десетина лева надали ще ме оскубят.

Седнах и келнерът се материализира до мен:

- Сигурен ли сте, че тази маса е по вкуса ви?

- Да?! - потвърдих учуден.

- При нас можете да изберете самостоятелно сепаре - продължи той.

Прозвуча ми добре, кимнах:

- Избирам.

Той засия:

- Чудесно! Цените им варират от 85 до 250 лева в зависимост от нивото на лукс...

- Тук нещо не е наред!  - прекъснах го.

Той май се пообиди:

- Напротив! Стараем се да ви обслужим максимално качествено!

- Ами тогава обслужвайте ме! Сиреч, нахранете ме, а не ми предлагайте някакви безумно скъпи сепарета!

Обидата му видимо премина в тъга:

- Да-а, незряло е обществото ни все още...

Пак го прекъснах:

- Тук е ресторант! Какво общество?! Тук незряло може да е сиренето! Но вие няма да ми го предложите, нали! Давайте менюто да поръчам и да се разделим след това като приятели!

Келнерът търпеливо ме изслуша, пък каза:

- Преди да стигнем до менюто и поръчката, трябва да уточним още детайли.

- Какви детайли?!

- Първо трябва да ви попитам желаете ли да се възползвате от възможността за избор на екип, който да ви обслужва?

Шашнах се:

- Екип?! Избор?!

- Не е все едно кой ще приготви храната ви, нали така?

Волю-неволю потвърдих:

- Така е, но... За първи път ми се случва да ме питат такова нещо!

- Наистина ли? - повдигна вежда келнерът. - Значи сте щастливец и не сте попадали в болница.

Сетих се:

- Да, чувал съм, че в болниците можеш да си платиш за екип по избор, но в ресторант?!

- А защо не? Нима храната е по-маловажна от здравето?! Та нали тя е елемент от здравословния начин на живот!

Капитулирах:

- Нямам какво да възразя! Казвайте за екипа.

Той ме погледна с одобрение:

- Вариантите са няколко. Храната ви може да приготви дипломиран готвач с десетгодишен стаж в ресторанти първа категория, но може да я приготви и шеф световна класа, бивш главен готвач в парижкия La grande griffe.

Споделих тревогата си:

- Всичко това ще струва пари, нали?

Келнерът съчувствено вдигна рамене:

- Ще струва. Съгласете се, че специалистът се готви години наред, за да може да ви предложи най-доброто.

По същество беше прав, та казах хрисимо:

- Няма да избирам. Който се падне, той да е.

Мъжът кимна, пак попита:

- А телевизорът? Абонаментът на ден е 2 лева, можете да се кооперирате с останалите клиенти, но ви предупреждавам, че нерядко стават скандали на кой точно канал да е включен...

- Не ме интересува телевизорът - прекъснах го, - интересува ме една гореща супа!

- Ще я имате - увери ме той, - но трябва да заплатите 15 лева за интерпретация на рецептата, 10 лева за белене на картофи, 20 лева за...

- Ще имате да вземате! - скочих. - Тоест няма да вземате!

И бесен изскочих навън, та право в Министерския съвет.

- Какво е това безобразие?! - викнах им. - За всичко се плаща! Хайде, в болниците как да е, ама пък и в ресторантите?! Вземете мерки!

- Какви по-точно? - попитаха ме.

Зачесах се по главата:

- Ами... Наредба някаква. Закон нещо там...

- Може, обаче за избор на министър, който да внесе законопроекта, се плаща...

- И вие ли?! - изкрещях.

И право при премиера, та и него попитах какво е това безобразие. Той уточни за кое от безобразията се интересувам, показа се до кръста през вратата и се закани на някого с пръст, после пак седна зад бюрото и ме погледна:

- Няма такова нещо, не се плаща допълнително, за да работи правителството.

- Ама те ми искаха пари?! - изблеях.

- На принципа "ако мине". Досега все е минавало.

И ми се усмихна мило.