Страхотна мобилизация за съхраняването на тримата министри в оставка! 

Техните оставки може да бъдат приети, може и да не бъдат. В защита на тримата се надигнаха кметове, депутати, началникът на кабинета на министър-председателя, председателят на Комисията по медии и култура... 

Министрите на транспорта, на регионалното развитие и на вътрешните работи подадоха синхронно оставки заради трагичната катастрофа край Своге, където автобус се пързаля по некачествен асфалт, падна в дерето и бе причинена смъртта на 17 човека. За оставките вече се чу известното клише, че "оставката е морален акт" (има си хас да е аморален). 

Но както стана ясно с многобройни примери на това управление - една оставка като е подадена, не значи, че ще бъде приета.

Един от хубавите изрази, които се чуха, произлезе от устата на Румяна Бъчварова - началник на политическия кабинет на премиера. Тя каза буквално, че "борбата за сваляне на правителството е подривна дейност". Това го отдаваме на някаква рефлексия покрай 9 септември - все пак и тя е живяла достатъчно по времето, когато тази дата бе национален празник. 

Цветан Цветанов също обикаля като политическа цветарка и дава уклончиви отговори за бъдещето на министрите - може тъй, ама може и инак, ще си говорим с партньорите, кметовете много харесват Николай Нанков... 

Най-трогателни са обаче усилията на Вежди Рашидов. Той прочете умонепостижима декларация-филипика срещу Корнелия Нинова от парламентарната трибуна, разходи се и по телевизиите. 

От парламентарните му ораторски ерупции отделихме пасаж и за тази страница. Искаме да отделим специално внимание на частта, в която Рашидов разказва за самоубийството на Петроний и сравнява Корнелия Нинова с Нерон в някаква джаста-праста аналогия, която няма да анализираме. Накратко - Рашидов разказва малко прекалено художествено как римският император Нерон избил разни хора и принудил Петроний да се самоубие. "Петроний - разказва Рашидов - свиква последен купон, на който присъстват цветът и интелектът на Рим. Почва пир. Петроний и Бризеида си режат вените по време на купона и умират красиво и достойно."

Наша читателка нарече тази трактовка "разширено самоубийство", явно защото също като нас за пръв път чуваше за тази Бризеида, самоубила се заедно с Петроний. 

Тук знаете, че поставяме нещата на научна основа и през уикенда проведохме някои проучвания, за да разберем какво точно се е случило в главата на г-н Рашидов. И открихме! 

Вежди Рашидов явно черпи исторически сведения от прекрасния роман Quo vadis на Хенрих Сенкевич. 

В този роман, който разказва за залеза на Рим, наред с историческите лица по страниците се разхождат и измислени персонажи. Такъв персонаж е Евника - робиня на Петроний, безумно влюбена в господаря си, който по някое време също се влюбва в нея и накрая посреща края си заедно с любимата робиня по начина, описан от Вежди Рашидов - режат си заедно вените и умират красиво. Защо тази Евника от фикция се е превърнала в историческа фигура и защо от Евника е станала Бризеида - и апостол Петър не може да каже. Апостол Петър е друго лице в романа - именно той казва на Исус - quo vadis, Domine?, което ще рече: къде отиваш, Господи? 

Иначе - една Бризеида (дъщеря на Бриз) има в "Илиада". Тя е плячка, която се полага на Ахил от лагера на гърците, обаче изкарала някое време при него и после я дали на Агамемнон. 

Ахил тогава се фръцва и отказва да участва в битките - лежи и се търкаля обиден, докато не убиват любимия му приятел Патрокъл. Тогава скача и попуква от бой троянците.

Ама, дет се вика - дето Гърция, там и Рим - все древност; какво тук значи някаква жена! 

С което спираме да се ровим в тая пуста античност и пожелаваме на г-н Рашидов да стане академик за чудо и приказ.