Има не повече от три имена на илюстратори, които вече порасналите читатели помнят и свързват с любимите сюжети от детството си. Вадим Лазаркевич (руснак, но работил през почти целия си съзнателен живот у нас), Либико Марайа (световноизвестен италианец, чиито рисунки няколко пъти през годините са препечатвани от български издатели). И накрая, но не последен по важност - единственият българин сред тях, Любен Зидаров.

Децата на миналия век никога няма да забравят неговите Андерсенови приказки - малката русалка, кибритопродавачката, галошите на щастието..., неговия Том Сойер, самовилите и юнаците в томовете на Николай Райнов и еднокракия пират Джон Силвър от "Островът на съкровищата". Мнозина от сънародниците ни са навлезли, живели и мечтали в чудните измислени светове на автори като Марк Твен, Робърт Луис Стивънсън и Ханс Кристиян Андерсен с негова помощ.

С днешните деца не е така, но родителите им побързаха да си устроят скандал преди две години, когато Зидаров, вече на достолепната 96-годишна възраст, бе поканен да илюстрира българското издание на "Хари Потър". Спорът бе уж за "красотата" на картинките, но всъщност в него се включиха с еднакъв ентусиазъм професионалисти и хора, които никога не са доближавали четката (освен в часовете по рисуване в училище).

"Другари, погледнете художествените илюстрации на книгите и особено илюстрациите на детско-юношеските книги. Децата и юношите се рисуват като кретени. Право да ви кажа, че като гледам някои илюстрации на детско-юношески книги, си спомням за едновремешните приказки на баба ни за таласъмите и караконджулите, които бродели по земята и отвличали непослушните деца – така тя ни плашеше, за да бъдем мирни и послушни. Не казвам, че всички илюстрации са такива, но от година на година все повече се разширява този начин на лошо илюстриране и не се вижда докъде ще стигне... За такива илюстрации, за такива деформации младежкото издателство ["Народна младеж"] и издателство "Български писател" държат знамето."

Цитатът, както подсказва стилът на изразяване, не е от фейсбук баталиите през 2019-а, а от реч на Тодор Живков на културна тематика през април 1963-та (годината, в която излиза първият илюстриран от Любен Зидаров "Том Сойер").

Но, разбира се, това не спря доайена на българската илюстрация за деца да рисува - нито тогава, нито сега. И слава богу.

---

Любен Зидаров се ражда във Велико Търново на 23 декември 1923 г. - сиреч, вчера отпразнува своя 98-и рожден ден. За детството му не се знае много, освен че книгите го увличат и прави първите си любителски илюстрации още като ученик. "Чета Джек Лондон, направих илюстрациите, с целия си младежки наивитет ги направих на формата на книгата, която бях прочел, изрязах ги и ги налепих вътре в страниците - да изглежда, че книгата е излязла в мои илюстрации", разказва художникът в свое интервю преди няколко години.

През 1948 г. завършва Художествената академия в София, специалност живопис, при проф. Илия Петров. Но илюстрацията си остава негова страст и живописните му занимания страдат. "Много-много не си давах зор там, защото виждах, че нищо не става. Правех си само етюдите, които бяха в учебната програма. С моя професор имах доста неприятности, защото той непрекъснато ми правеше бележки, че занемарявам живописта, за да правя илюстрации."

Още като студент започва да сътрудничи на вестници за деца и юноши, а с неговия приятел Александър Денков са сред първопроходците на българския комикс. Работил е като илюстратор на детските вестници и списания "Септемврийче", "Пламъче", "Славейче" и "Дружинка". Въпреки критиките срещу стила му на работа от 1967 до 1970 г. е главен художник на издателството на ЦК на ДКМС "Народна младеж", а през 70-те е първо заместник-председател, после и председател на Творческия фонд на СБХ. Получава званието "Народен художник" в края на 70-те, когато вече е лауреат на награди и в чужбина. През 90-те за три години оглавява Съюза на българските художници. Работата на бащата оказва влияние и върху сина - Филип Зидаров е известен наш изкуствовед.

При все страстта към илюстрацията, още на млади години посещение в Париж и "среща" с големите импресионисти в оригинал го връща към живописните техники. Първата му изложба след завръщането от френската столица е с живопис. Следващата е "Автопортрети".

Но онова, с което остава в поколенията, са рисунките му към "Приказки на Шехеразада", "Български народни приказки", "Островът на съкровищата", "Том Сойер" и "Хъкълбери Фин", "Принцът и просякът", приключенските романи на Майн Рид и Жул Верн... и, разбира се, приказките на Х. К. Андерсен, които той илюстрира многократно в продължение на 60 години и на които бе посветена и последната му изложба - този декември в столичната галерия "Ракурси".

"Светлин Русев шеговито ме наричаше жалък илюстратор, пък на последната ми изложба на илюстрацията ме провъзгласи за художник от световни мащаби като илюстратор", спомня си метаморфозата в отношението към рисунките му Любен Зидаров.

Творческото дълголетие не е нещо необичайно за художниците, но Зидаров е безпрецедентен случай за българската артистична сцена - не само заради неизчерпаемата си креативна енергия, но и заради неостаряващото чувство за хумор. "Ако хуморът изчезне, изчезват и сериозните неща, защото няма с какво да се изразят", казва той в свое интервю пред "Сега" преди пет години.

За над 70 години творческа дейност той е направил десетки изложби у нас и в чужбина, като освен илюстрациите и неподражаемите му като пластичен език и самоирония автопортрети има още няколко любими теми - селски и градски пейзажи, три морета, жени от града, селото и плажа, магарета... Изкушавал се е и от перото, но тъй като съпругата му Богдана Зидарова е поетеса - бързо разбира, че не това е областта, в която може да даде най-много.

В последните години Зидаров не дава интервюта. Тази година поради пандемията нямаше и тържествено откриване на изложбата му в "Ракурси", но той дойде в галерията предишния ден за подреждането. Затова оставяме сега колегите му да говорят за него.

Чавдар Николов, карикатурист:

Когато бях млад и зелен, неговите илюстрации ме вдъхновяваха да мечтая по градове, страни и континенти, които тогава нямаше как да видя на живо. Илюстрациите му бяха досущ като рок музиката, която слушахме през 70-те - цветни, енергични, рошави и жизнерадостни на фона на сивото соцежедневие. После и моите деца изпитваха същата радост при досега с неговото изкуство. Сега съм сигурен, че и внуците на нашите деца ще имат нужда от него.

Гергана Димитрова, издател:

Любен Зидаров нарисува илюстрациите за любимата ми книга - "Пчелица" от Анатол Франс. Дълго време не смеех да му предложа да ги направи. Защото това е като да рисува за теб Сирак Скитник или Владимир Димитров-Майстора. Но колкото и да мислих, не можех да си ги представя от друг български художник. И, разбира се, когато се осмелих, получих най-доброто. Тогава той беше само на 93 години, днес продължава да рисува и ще е все така, защото Любен Зидаров винаги ще открива истории, които ще иска да илюстрира.

Капка Кънева, художник илюстратор:

В това ужасно време на ежедневна загуба на личности, стойност и смисъл човек би могъл да се подведе да търси ключа към неувяхващо яркото присъствие на Любен Зидаров на родната арт сцена в неговото дълголетие. Това би било грешка. Продължителният личен и творчески живот на един художник е гаранция единствено за голямо по обем творчество. Причината да не преставаме да обичаме рисунките и илюстрациите на Любен Зидаров се корени за мен в неувяхващата младост на неговите ум, дух и сърце. В любопитния поглед на очите му, "големи като кръгли кули", към непрекъснато променящата се реалност. В свежата автентичност на цялото му творческо същество.

Честит празник, Майсторе! Топли пламъкът от твоето огниво!