Ниското ниво на профилактиката у нас се показва отново със социологическо изследване. 25% от българите не провеждат ежегодна здравна профилактика, показва представително проучване на "Тренд", направено по поръчка на здравната инициатива Hub for Health сред 1002 пълнолетни граждани.

Сред мъжете делът достига почти две трети, а сред младите - до 4 от 10 души. Един от факторите, които оказват най-голямо влияние, е ниското образование - близо половината от хората с основно или по-ниско образование не провеждат ежегодна профилактика. Значително по-ниско ниво се наблюдава и при ромския и турския етнос, отбелязват социолозите.

Приблизително 1 на 10 души провежда профилактичните си прегледи чрез допълнително здравно осигуряване. Това обаче е по-валидно за хората в активна възраст между 30 и 50 г., притежаващите висше образование и жителите на София. За две трети профилактиката е посещение при личния лекар, като това е по-характерно за жените, възрастните хора и висшистите.

Едва 32% са били на годишен профилактичен преглед тази година. 31% са ходили при личния си лекар миналата година, а 15% - преди повече от 2 години. 11% никога не са ходили на годишен профилактичен преглед. 2% пък нямат въобще личен лекар, а цели 8% не знаят или не помнят кога за последно са изпълнили това си задължение.

Висок е делът на хората, които казват, че са готови да се отзоват на покана за провеждане на годишен профилактичен преглед, каквато практика има в други държави - 81%. По-ниска от средната мотивация се наблюдава при мъжете, младите, ниско образованите, ромите и турците.

Депутати предлагат промени в закона за здравното осигуряване, с които да се въведат повече задължения за пациента. Повече за тях:

Законови промени въвеждат нови задължения за пациента

ПП-ДБ внесе законопроект за промени, с които се въвеждат нови задължения за пациента. Промените са в закона за здравето и дописват сегашните скромни четири точки с отговорностите на хората, които имат нужда от лекарска помощ.

08 Септ. 2023