Както всичко, свързано с здравето и науката за храненето, мазнините през годините са били ту заклеймявани като много вредни, ту хвалени като много полезни. Какво казват учените за някои от големите митове в тази област?

Мит 1: Мазнините са много вредни за сърцето

Истина: Има и много полезни

Много мазнини - омега-3, някои полиненаситени и всички мононенаситени мазнини са изключително полезни именно в превенцията на сърдечни заболявания и в подобряване на паметта, казва професорът по кардиология в Калифорнийския университет Каръл Уотсън. Тези полезни мазнини, които се съдържат в храни като авокадо, ядки, семена, мазните риби като тон и сьомга, спомагат за намаляването на общия холестерол и уталожват възпалителните процеси в тялото - два фактора за сърдечно-съдови заболявания. Така че популярните през 80-те години на миналия век диети с нискомаслени храни всъщност не са кой знае колко полезни.

Това обаче не означава, че няма и вредни мазнини. Най-големият злодей сред тях са транс мазнините, от които, за съжаление, в България ядем с тонове - това са хидрогенираните мазнини, палмовите заместители и т.н. Такива са и маслата от царевица, соя, гроздови семки, въобще - мазнините, богати на омега-6. Те повишават лошия холестерол, а той води до натрупвания в артериите. Що се отнася до наситените мазнини, които се срещат в месото, маслото, млякото, сиренето, нещата са малко по-сложни. Наситените мазнини повишават нивата и на добрия, и на лошия холестерол, затова влиянието им върху здравето на човек е по-неясно. Докато науката стигне до по-категорични препоръки, човек трябва да внимава тези мазнини да не надхвърлят 10% от дневните му калории.

Мит 2: Мазните храни са лоши за холестерола

Истина: Зависи кои са мазнините

Ненаситените мазнини, особено когато заместват наситените и транс мазнините в храненето ни, подобряват холестерола и затова са полезни и за сърцето. Тези мазнини обикновено се срещат в храни от растителен произход и мазните риби. Мазнините в авокадото, бобовите - боб и леща, бадемите, орехите са изключително ефикасни за понижаване на холестерола.

Мит 3: От мазнините се дебелее

Истина: Те са по-калорични, но и по-дълго ни държат сити

Сами по себе си мазнините, особено когато са от полезния вид, не водят до качване на тегло. Едно изследване даже не открива съществена разлика в ефекта на нисковъглехидратна диета и на диета с понижен прием на мазнини. Защо е така? Мазнините действително имат двойно повече калории на грам от протеините и въглехидратите, но те дават и по-солидно и продължително чувство за ситост, казва проф. Санди Проктър от Университета на Канзас. Мазнините се храносмилат по-бавно и това ни кара да се чувстваме сити по-дълго, обяснява тя.

Мит 4: Нискомаслените продукти са по-здравословни

Истина: Често е обратното

Рафинираните въглехидрати и добавената захар намаляват чувствителността към инсулина и качват и кръвното, и триглицеридите - вид мазнини, които циркулират в кръвта. Така че ако предпочитате нискомаслени храни, то прочетете внимателно етикета, за да се уверите, че премахването на мазнината не е за сметка на увеличение на захарта. Захарта трябва да е максимум до 10% от дневния прием на калории.

Мит 5: Всички растителни мазнини са здравословни

Истина: Уви, не всички

Повечето растителни мазнини наистина са полезни, но не всички. Палмовата мазнина и кокосовото масло например са много богати на наситени мазнини. Кокосовото е 83% наситени мазнини - повече отколкото маслото (63%). С други думи, кокосовото масло е едно от най-лошите възможни. В същото време то е широко използвано като заместител на кравето масло във вегански и здравословни продукти. Най-добре е да се придържате към зехтина, в чиито ползи никой не се съмнява.