Медия без
политическа реклама

Технологичните джаджи водят до дигитална амнезия

За да се предпазите, пишете на ръка и не снимайте всичко

19 Апр. 2019Дейли Мейл
Pixabay

Повечето от нас имат поне една ужасяваща история, свързана със сателитна навигация. Нормално е - след като изцяло се доверяваме на технологията, тя да ни прати на пътя за никъде.

Подобни истории са толкова невероятни, че са комични. Като тази на сирийския шофьор на ТИР, закарал 32-тонния си камион в Гибралтар Пойнт в Линкълншир вместо в Гибралтар в южната част на Испания, за където бил тръгнал. Или на жената, която сляпо следвайки инструкциите на джипиеса, подкарала "Мерцедес" за 96 000 лири право в река Сенс в Лестършир. На надлез в Есекс пък са станали 30 челни катастрофи за 5 години, тъй като Гугълмапс праща шофьорите в погрешната посока на еднопосочния път.

Естествено, повечето хора се заслушват в интуицията си, която казва, че компютърът греши, особено ако ги насочва директно в буйна река. Но показателното в куриозните случки е, че навигационните системи, подобно на останалите "улесняващи живота" технологии, са вече толкова навлезли в съвременната култура, че част от хората по-скоро ще

 

слушат сляпо инструкциите им, отколкото да мислят с главите си

 

Затова е естествено да възникне и въпросът - може ли това ежедневно разчитане на подобни технологии да се отразява на мозъка? Все пак шофирането към нова дестинация преди изискваше изучаване на карта, четене на пътни знаци и вземане на решения на секундата, т.е. представляваше добра тренировка за мозъка. Дори и погрешните завои бяха важна част от процеса на учене - грешката се запечатва някъде в паметта, така че да не се повтори. Това е и причината проучвания да сочат, че шофьорите на такси в Лондон, които в продължение на 4 години трябва да запаметят всяка улица в града, имат по-голям хипокампус - частта от мозъка, която има важна роля за паметта.

Сега обаче технологиите поемат тежката работа по помненето и ние нямаме нужда да запаметяваме неща като телефонни номера и рождени дни, тъй като информацията е в смартфона ни. И има данни, че прекомерната зависимост от технологиите може да има негативен ефект върху способността на мозъка да учи и възпроизвежда информация.

Проучване на Университетския колеж в Лондон е изследвало нивата на мозъчна активност, когато доброволци са използвали шофьорски симулатор, за да навигират през Сохо - една от най-натоварените части на Лондон. Те са можели да избират откъде да минат с възможност да променят решението си, ако попаднат на задръстване. Резултатите показват, че нивата на активност се повишават в два дяла - в хипокампуса, който анализира възможните маршрути и префронталния кортекс, който планира кой от пътищата води до желаното място. Всеки път, когато доброволците избират сами маршрут, активността се увеличава. Но когато просто "минават" оттам, използвайки GPS, скенерът не открива никаква разлика в активността в който и да е от двата участъка от мозъка. Един от въпросите, на които учените искат да отговорят, е доколко разчитането на технологията има дългосрочни последици за паметта, и възможно ли е дори да причини деменция. Хипокампусът, освен останалите си функции, участва и в затвърждаването на краткосрочните спомени като дългосрочна памет, а загубата на памет е знак за деменция. Според проф. Тил Уайкс от института по психиатрия, психология и невронаука в Кингс Колидж в Лондон разчитането изцяло на технологии е вероятно да доведе до проблеми с възпроизвеждането на спомени от паметта. "Фразата "използвай или загуби" е вярна, защото ако ценим умения като възможността да "извадим" спомен от паметта, то това, че зависим от технологиите, е проблем. Вече знаем, че ако разчитаме на Гугъл или GPS, губим подобни умения", казва тя.

Учените наричат този "оутсорсинг" на информацията от мозъка "когнитивно разтоварване" - когато правим всичко възможно да намалим претоварването му със задачи. Същото е и когато броим на пръсти, вместо наум, или когато си правим списък за пазаруване, вместо да запомним какво да купим. "Когнитивното разтоварване" не е нещо ново, но съвременните технологии го пращат на съвсем ново ниво -

 

вместо да помага на мозъка, то направо го замества

 

Невъзможността да си спомняме информацията, която имаме записана на телефона, дори си има име: дигитална амнезия. "Проучвания показват, че като ползваме интернет, за да помогнем и разширим паметта си, ставаме зависими от него. Времето ще покаже дали този модел ще има по-сериозни последствия върху човешката памет", казва Бенджамин Сторм от университета в Калифорния. "Трябва да приемаме технологиите като помощник, а не като заместник на когнитивните ни умения", допълва проф. Уайкс. Това според нея значи, че ще е по-добре технологиите да не са толкова умни, колкото са - само така хората ще могат да упражняват мозъка си. Например сателитната навигация може да дава няколко различни опции за достигане на определената точка, но решението по кой път е най-добре да се поеме, да е на водача, а не на компютъра.

"Когнитивното разтоварване може да доведе до това, че изпълнението на специфични задачи, като разчитане на карти, да става все по-трудно за мозъка. Няма обаче данни до този момент, които да показват, че то влияе негативно върху общите когнитивни възможности. Същото е като с миялните машини - уменията ни да мием чинии на ръка може и да се влошават, но няма данни това да важи за цялостната координация и сръчност на човек", допълва проф. Петрок Съмнър от университета в Кардиф.

Други препоръчват "почивки" от технологиите от време на време. "За момента няма достатъчно добри доказателства за поява на дългосрочни проблеми с възможността за учене или капацитета на мозъка. Но бих посъветвал шофьорите да изключват GPS-а понякога", казва проф. Том Багли от университета в Нотингам.

 

Как да се избегне дигитална амнезия

- Ако си пишете бележки, ще помогнете повече на паметта си. Хората, които използват клавиатура, преработват по-малко информация в сравнение с тези, които използват химикал. Писането на ръка води до фокусиране върху по-важните факти, което значи и че се съхранява повече информация.

- Разчитайте на паметта си, а не на снимки. При проучване на посетителите на музей е забранено да снимат част от изложените картини. На хората им е било много по-лесно да опишат след това подробности от картините, които не са снимали.

- Не съхранявайте данни в телефона. Проучвания сочат, че ако вярваме, че дадена информация не може да се съхрани в компютър, я запаметяваме от само себе си. Затова дръжте тефтерче с адреси вкъщи и запомнете най-важните за вас телефонни номера.

 

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?