Любопитен "културен" сюжет протече тия дни във Варна. Леко комичен и тривиален, именно с "обикновеността" си той разкри всеобщи проблеми - за "истината" в социалните мрежи, реакцията спрямо нея, реакцията на реакцията..., както  и други неразбории.

Става дума за изложението "Алея на книгата", по-точно - за предстоящото издание това лято. От доста години в морската столица Алеята е настанявана в пешеходната зона пред хотел "Черно море" (между "Севастопол" и входа на Морската градина) - по цялата ширина на улицата, напречно на човешкия поток, изправяйки сергиите срещу гъмжилото навръх туристическия сезон. Това е ужасна среда (включително - нехигиенична) за съпътстващите представяния на книги и дискусии; линейка и пожарна не могат да минат; но пък си е пазар мечта, истински търговски рай (всеки продавач копнее потокът да го връхлита). Тази година обаче община Варна реши да премести Алеята, предлагайки четири други алтернативни места - все в центъра, съвсем наблизо, с несравнимо повече спокойствие за четене и култура - но  без чак такъв огромен човешки поток. В резултат организаторът Асоциация "Българска книга" заплаши да не проведе събитието. Но в социалните мрежи и приятелски медии не потекоха новини, че организаторите си искат точно определено място. Акцентът им бе, че община Варна пъди Алеята, понеже не я желаели околните заведения - по-важни били техните интереси, а не четенето.

Както може да се предполага, в отговор настана кратка, но наситена буря в социалните мрежи - за "Община Варна - мащеха на културата!", за "Убийството на книгата!", "Низките ценности", "За яденето и пиенето като приоритет" и т.н. Потребители от близо и далеч негодуваха, недоумяваха, отвращаваха се. Политици като Костадин Костадинов ("Възраждане") и Благомир Коцев (ПП) гласовито заеха страната на будното гражданство... Костадинов дори анонсира протест.  И както традиционно се случва особено в навечерието на местни избори, общинската управа даде заден - срещна се с организаторите, решено бе Алеята да не се мести; само леко ще се изтегли към входа на Морската градина, освобождавайки половината улица. Спорещите си стиснаха ръцете, четенето бе спасено. Всички сега очакват новото издание, за да тържествува културата.

Но междувременно се случи още нещо - за да докаже колко несправедливи са обвиненията към градската управа, председателят на общинския съвет Тодор Балабанов съобщи, че досега Алеята се е провеждала гратис върху ларгото, тоест без да плаща наем на общината (макар организаторите да печелят от издателствата, разположили се на сергиите, а те - от читателите). Нещо повече - общината дори си е плащала, понеже е спонсорирала щанд на варненски автори и издателства. Съвсем сериозно казано, щеше да е несправедливо, ако тия откровения бяха останали без последствия. И не останаха - на мига долетя гневна реакция от организатора на други фестивали - "Флора" и "Сръчко" (арт и занаятчийски изложения): Как така някои не плащат наем, а други плащат? "И ние предпочитаме алеята към входа на Морската градина, където има в пъти по-голям човекопоток, но никой не ни покани, не събеседва с нас. Никога не сме заемали двете ленти на бул. „Сливница“, никога не сме пречили на автомобили със специален режим. Занаятчиите не са достойни ли? Не заслужават ли и те да представят творбите си на най-оживеното място в центъра на града?", се казва дословно в позицията. Възможно е да има още негодувания от двойните стандарти. Но ответна реакция няма. Никой не се трогва да поразмисли кое в цялата история е справедливо - несправедливо, вярно - невярно, правилно - неправилно, тарикатлък или не. Будното четящо гражданство и аналогичните политици вече са преминали на други теми от социалните мрежи. А общинската управа няма повод да страда, щом за такива откровени глупости й осъществяват "граждански контрол".

ЕДНО КЪМ ЕДНО

"Доводите на организаторите на „Алея на книгата“ са меко казано несериозни. Щели да се намалят предлаганите заглавия. По-голямата част от тези заглавия ги има във всяка от многобройните книжарници в града и цяла България!", се казва още в позицията на организатора на "Флора" и "Сръчко".

ОЩЕ ЗА РАЗМИСЪЛ...

Цялата тема буди още един повод за размисъл - затова как хората държат сметка на община (държава) за частни проекти. По аналогичен начин преди 3 години настана вой за провала на Балетния конкурс във Варна - не можеше да се проведе заради липса на спонсори, затова гражданството и някои политици отсъдиха, че общината нехае. Но Балетният конкурс бе частно начинание със свои приходи, разходи, мениджъри... Една община може да му помогне, но да го спаси - трудно; най-малко ще се появяват въпроси защо едни биват спасявани, а други - не. По аналогичен начин сега "четящите хора" тръгнаха да дирят сметка от общината, вместо да се поинтересуват от частния организатор. Но тук е и ролята на медиите - да обясняват какво точно се случва, кой какво прави, за какво отговаря.

Но най-интересният въпрос в настоящата история е за четенето - наличието на много четящи хора във Варна ли показа тя. Отговорът е тъжен, ако някой, за да чете, се нуждае от изложение, и то точно тук, а не там.