Поредният опит за решаване на проблема с незаконното строителство на магистрали и други публични съоръжения бе подложен на унищожителни критики. По внесените от кабинета в парламента промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) са получени множество критични становища. Дори в позициите, в които идеята да се спасят тези публични инвестиции се приема принципно, са отправени редица възражения за начина, по който се прави това. Въпреки многото въпроси проектът мина на първо четене в ресорната регионална комисия и се очаква гледане на първо четене в зала.

Това е втори опит за узаконяване на незаконното строителство на магистрали и други технически съоръжения, след като опит в тази посока направи и служебният кабинет с министър Иван Шишков. Според новите изменения, предложени от кабинета Денков, 7 групи технически строежи, публична собственост на държавата и общините, ще могат да бъдат узаконени или довършени, въпреки че са започнати без строителни книжа и са незаконни. Това ще се допуска в два случая – ако строежите са били допустими спрямо действалите към момента на започването им правила или ако покриват настоящите нормативи. За да се стигне до узаконявяне на такъв обект, са предвидени серия от процедури – заявяване на съответните строежи, проверка на място от ДНСК, издаване на констативен протокол и последваща процедура по снабдяване с различни документи, за да бъде издадено удостоверение за годност за експлоатация. Според мотивите към законопроекта премахването на тези обекти не е целесъобразно и икономически обосновано, защото те хем са изграждани с публични средства, хем са предназначени за задоволяване на обществени нужди. Предвижда се правилото за амнистия да важи само за елементи на техническата инфраструктура – пътища и съоръжения към тях, преносни и разпределителни проводи, хидромелиоративни мрежи, язовири, съоръжения за аеронавигационно обслужване.

Прилагането на процедура за амнистия само към обекти, публична държавна и общинска собственост, се отхвърля в почти всички становища като противоречащо на Конституцията и привилегироващо само две от формите на собственост – публична държавна и публична общинска. Това създава неравнопоставеност между публичната и частната собственост, като позволява на държавата и общините да нарушават закона, а за частните инвеститори остава спазването на тромави и скъпи процедури, се изтъква в становище на Камарата на архитектите в България. От КАБ отбелязват още, че в законопроекта целенасочено се избягва споменаването на понятието незаконни, като дори се прави опит да се твърди, че с внесените промени се запълва юридическа празнина. "Истинският повод за внесения законопроект са установените от ДНСК незаконно изградени елементи на обществената инфраструктура с голяма обществена значимост (републикански пътища, жп-линии, язовири) – публична държавна собственост, което е премълчано в мотивите. Предложената разпоредба излишно обхваща голям кръг строежи, което отклонява вниманието от действителната причина за създаването ѝ. Въвеждането ѝ в този вид ще представлява брутален пробив в установени от десетилетия правила за незаконното строителство и противоречие с основни принципи на правовата държава", се изтъква в становището на архитектите.

Допускането на процедура за узаконяване само на обекти, публична държавна и публична общинска собственост е разкритикувано в много от останалите становища, включително и от Националното сдружение на общините в България. "С оглед недопускане на неравностойно третиране на обектите по вид и собственост, препоръчваме да се прецени възможността за включване на правно основание за издаване на удостоверения за годност на всички видове строежи, изградени без строителни книжа до влизане в сила на закона", пишат от НСОРБ. Критики за противоконституционност на текстовете има и в други становища.

Много възражения е предизвикала и самата технология на узаконяване на тези строежи. И строители, и архитекти изтъкват, че се създават изцяло нови понятия и видове документи, които ще доведат до необходимост от промяна на много текстове в подзаконовата уредба. И без тези промени това са едни от най-усложнените правно и натоварени бюрократично процедури, изтъкват различни заинтересовани страни.

В много от позициите се изтъква и рискът приемането на подобни текстове да доведе в бъдеще до масово неспазване на правилата от публични възложители на техническа инфраструктура. Различни експертни организации са настояли ако се приемат такива текстове, те да имат характер на извънредно законодателство, а не на общи правила.

"Тъй като става дума за обекти с висока значимост, т.е. за много сериозни закононарушения и за отклонения от основополагащи принципи на правовата държава, преценката за съразмерност, обосноваваща прилагане на действащия закон или допускане на предвиденото с проекта изключение, трябва да бъде извършена от Народното събрание за всеки конкретен обект. Внесеният от Министерски съвет законопроект представлява обща амнистия на огромен кръг строежи в нарушение на Конституцията, който единствено може да насърчи подобно противоправно поведение в бъдеще", изтъкват от КАБ. За внасяне на конкретен списък с обекти са настояли и отделни депутати от опозицията. Въпреки многото критични становища ресорната комисия е одобрила проекта с аргумента между първо и второ четене текстовете да се чистят.