Психолог, психиатър, съдебен лекар и дерматолог правят експертиза на министъра на електронното управление Александър Йоловски, образувано след твърденията му, че му е оказан натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони. Това научи "Сега" от източници от прокуратурата. Въпросната експертиза все още не е готова. По този случай, разгласен покрай местните избори миналия октомври, министърът получи и охрана, но не се отказа от поста си в правителството, макар и да твърди, че е притискан от представители на мандатоносителя - Божидар Божанов и Кирил Петков. 

Разследването беше образувано светкавично по сигнал на ИТН, в който са твърденията, изнесени от партията на Слави Трифонов и след председателски съвет в парламента в навечерието на изборите. Досъдебното производство се води за престъпление по служба, извършено от длъжностно лице от МЕУ. Миналия ноември от прокуратурата неофициално обясниха, че се проверява голям период и се изследва дали има или няма упражняван натиск върху длъжностни лица.

Не е известно да са разпитвани Петков или Божанов, за които Йоловски твърди, че са го притискали. Прокуратурата се канеше първо да изследва въпросните обществени поръчки, а явно е решила да бъде изследван и самият Йоловски.

Преди месец министърът коментира, че е бил разпитван в прокуратурата и се разбра, че още ходи с охрана. В интервю за bTV той на практика призна, че е потвърдил за заплахите пред прокурор. На въпрос защо е останал министър в правителството с мандата на ПП-ДБ, ако Кирил Петков го е заплашвал, той отговори, че има да се постигат много цели. "От години българското електронно управление има системни слабости, които никой не иска да адресира, аз имам достатъчно опит и прозрачно определяне на прогнозни стойности", каза тогава той.

И ОЩЕ ЕДНА ЕКСПЕРТИЗА

Прокуратурата чака и още една експертиза по друго знаково дело, образувано покрай изборите. Става дума за скандала със зам.-министъра на електронното управление Михаил Стойнов. Ден преди деня за размисъл преди първия тур на местния вот от несекретен доклад на ДАНС, с който председателят на Народното събрание запозна лидерите на парламентарните групи, стана ясно, че Стойнов е снимал с телефона си хеш кодовете на машините за гласуване, "за да си поиграе вкъщи". Това стана причина ЦИК да забрана машинния вот. Последваха протести, а Върховният административен съд в крайна сметка върна машинното гласуване, но само за балотажа.

Прокуратурата първо образува проверка за компютърно престъпление, която по-късно прерасна в дело. Не е изключено Стойнов да бъде обвинен по него, коментираха магистрати преди време.