Докато с едната ръка облекчават бюрокрацията, с другата управляващите творят нови излишни задължения за работодатели и работещи. Днес на първо четене в пленарна зала бяха приети промени в Кодекса на труда, с които се въвеждат изисквания за предоставяне на куп документи, свързани с иначе гъвкавата работа от разстояние. С тях работното ни място за хоум офис ще трябва да се запише в трудовия договор и да се опише писмено пред работодателя, за да е сигурен той, че ще спазваме правилата за безопасност и у дома. Промените бяха предложени отдавна от Министерския съвет - миналото лято и са свързани с евродирективи, по които закъсняваме, но не се радват на бърза писта, както тези в КСО. Днес депутатите ги приеха без коментари, като само Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ) стана да обяви, че ще предложат промени преди второ четене.

Новите текстове въвеждат минимум три нови писмени справки. Ако например във фирмата е въведена информационна система, през която за улеснение се възлага и отчита работата от разстояние, работодателят ще трябва да предоставя писмена информация за вида и обема на свързаните с работата данни, които се събират, обработват и съхраняват в нея - още едно досадно и безсмислено задължение за формална защита на личните данни.

Ако в компанията има друго съвременно решение - информационна система за алгоритмично управление на работата от разстояние, работодателят ще трябва да предостави на всеки служител писмена информация относно начина на вземане на решенията. Всеки служител ще може да иска и ревизия на решението на алгоритъма - отново писмено, а работодателят ще е длъжен да направи проверката и да уведоми служителя какво е окончателното решение. Под този загадъчен текст се крие опит да се опазят правата ни, когато във фирмата на помощ е "викнат" изкуствен интелект. Т.е. текстът има за цел да въведе гаранция, че ще има човешки контрол над изкуствен интелект, ако такъв се ползва за организация на работата.

В този пакет от промени са включени и широко обсъжданите текстове за фиксиране на дистанционната работа в едно определено работно място. За целта служителят се задължава да предостави на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място за извършване на работа от разстояние. Освен това мястото на работа от разстояние ще се записва в трудовия договор - нещо, което противоречи на смисъла на тази форма на работа, която освобождава служителя да работи откъдето иска.

В Кодекса се регламентира и възможност отработеното време да се отчита чрез автоматизирана система, понеже сега работата от разстояние се отчита само с формуляри. С това се въвежда и задължение при поискване работодателят да предостави на служителя си, който работи от разстояние, достъп до данните в системата за отработеното от него време.

Въпреки всеобщите критики, в законопроекта остана текст, който гарантира т.нар. право на изключване само за хората, работещи от разстояние. Правото на изключване означава, че служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка. Вносителите така и не обясниха защо това право на изключване да не важи и за останалите служители. Според мотивите, съвременните технологии позволяват на работодателите да общуват със служителите по всяко време. Но това е факт и за хората, които работят присъствено и с нормално работно време.

След първоначалните забележки към проекта, още преди приемането му в МС, авторите направиха само една отстъпка - намалиха частично отговорността на работодателя за злополуки на изнесеното работно място. Отговорността му ще се намалява, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност; а също и когато не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни условия на труд.

Всичките тези нови задължения, парадоксално, целят отпушване на дистанционната работа, която у нас е най-слабо застъпена спрямо другите в ЕС. Причина за ниския й дял може да се търси в практически затруднения при организирането на работата от разстояние, които следва да бъдат разрешени чрез допълнителна нормативна регламентация, пише в мотивите. Както коментираха от секторите, където този тип организация е най-разпространен, допълнителната регламентация ще постигне точно обратния ефект.

Повече за промените преди второ четене ще знаем около 22 февруари, защото това е крайният срок за предложения.