Дългообещаваната онлайн платформа на Столична община, която ще предоставя на гражданите информация от 22 станции за състоянието на въздуха в София, вече работи. Тя обаче няма да изпълни основната си цел - да помогне за справяне с проблема с постоянното превишение на нормите на фини прахови частици в атмосферата. Вместо реално да се бори с проблема, столичната администрация само ще прахоса още време да наблюдава и води отчет за отровите във въздуха над града. Това стана ясно при представянето на платформата, която от днес трябва да предоставя ежечасови показатели за нивата на прах, на въглероден диоксид, озон и т.н.  Поне още 1 година обаче данните от мониторинговата система няма да се взимат под внимание за въвеждане на най-ключовата и реална мярка в периодите със замърсяване - т.нар. "зелен билет" от 1 лв. за целия градски транспорт.

"На базата на тези сензори започваме да генерираме данни. Трябва да минат 4 сезона, за да може тези сензори да натрупат достатъчно информация. През този период ние трябва да се опитаме да намерим еквивалентност между данните на новата система и автоматичните станции на Изпълнителната агенция по околната среда. Когато видим какви са реалните възможности тези данни да бъдат съпоставени, тогава ще предложим на вниманието на Столичния общински съвет да вземе решение дали 22-те станции да се използват в рамките на механизма за атмосферния въздух".  Така зам.-кметът на София по екологията Йоана Христова отговори на въпрос на "Сега" дали и кога данните от станциите ще започнат да се взимат под внимание при определяне на мерките срещу мръсния въздух.

Адресът на системата е https://platform.airthings-project.com/. Прави впечатление, че нито един от новите сензори не се намира в центъра на София, където заради трафика въздухът е силно замърсен. Няма да се наблюдават и някои от най-замърсените райони, които са с комбинирани фактори за замърсяването - например жк "Левски", "Христо Смирненски", части от "Подуяне", "Възраждане", "Захарна фабрика", "Красна поляна" и т.н. На много от тези места има и трафик, и печки. Отново няма да се следи и най-мръсната точка на София според редица измервания - Орлов мост.

Както е известно, България бе осъдена през 2017 г. от Съвета на ЕС за бездействието на властите по отношение на мръсния въздух. Оттогава властите продължават да бездействат, но отчитат, че замърсяването непрекъснато намалява, главно със стратегическо разполагане на станциите за измерването му. В София например реално предприети мерки няма. От няколко години обаче станцията на Орлов мост е премахната, под претекст, че в района се извършват ремонтни дейности. Столичната община не чу дори забележките на Европейската сметна палата, че не може да не се следи замърсяването на най-проблемните места.

В момента в София "зелен билет" се въвежда по сложна система, според която на поне 2 от 6-те "официални" станции на Изпълнителната агенция по околната среда трябва да бъде регистрирано 4-кратно превишение на допустимите нива на ФПЧ10 (200 мкг/м3 вместо 50 мкг/м3) на денонощна база. Като се има предвид, че една от изброените станции се намира на Копитото, условието все не може да бъде изпълнено. В резултат на това досега в столицата "зелен билет" е въвеждан едва 3 пъти, въпреки че през зимата станциите на алтернативните граждански сдружения отчитат почти ежедневно условия за обявяването на такъв. За последно кметът Йорданка Фандъкова въведе "зелен билет" на 20 декември след почти двуседмичен период на силно запрашаване на въздуха в София. Въпреки че съобщението за него се появи едва призори на профила на Фандъкова във "Фейсбук", миналия петък мярката бе посрещната много добре от пътуващите в града. От Столичната община отчетоха на следващия ден, че са продали над 83 000 талона от 1 лв. и че това е било с почти 20% повече от пътниците, които обикновено ползват градския транспорт в работните дни.

Информационната платформа за състоянието на въздуха в София се появява едва в края на годината, въпреки че Столичната община говори за монтажа на станциите още от юли. Първоначално от "Московска" 33 обещаваха те да заработят в началото на септември, но непосредствено преди изборите се разбра, че срокът за изпълнението на договора е удължен до 27 декември.

През декември общинският съветник от "Демократична България" Тома Белев съобщи, че за изграждането й са платени над 400 000 лв. по европейски проект.