Медия без
политическа реклама

Партиите плащат кампаниите си с пари на данъкоплатците

Някои малки формации успешно конкурират големите политически сили по размер на предизборното финансиране

03 Яну. 2024ОбновенаЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
Илияна Димитрова
Избирателите не са нито особено склонни да гласуват за партиите, нито да даряват за кампаниите им.

Субсидиите от държавния бюджет – или иначе казано, парите на данъкоплатците, остават основен финансов източник за предизборните кампании на големите политически партии. Това се вижда ясно от подадените отчети за отминалите местни избори миналия ноември, които Сметната палата публикува. Държавното финансиране, което възлиза на 8 лева за всеки действителен глас, получен на последните парламентарни избори, остава напълно нереформирана практика. От средите на управляващите се чуват слаби гласове, призоваващи за промени, но това засега не довежда до никакви конкретни стъпки.

ГЕРБ – най-голямата партия в страната, е типичен случай в това отношение. Формацията на Бойко Борисов отчита 1 377 186.74 лв. приходи за кампанията. Цялата сума идва от субсидията, която партията получава от държавата. Любопитно е, че тези пари са похарчени буквално до стотинката – най-вече за реклама в медиите (679 885.70 лв.) и разходи за плакати, брошури и други подобни агитационни материали (420 971.67 лв.).

Съвсем същият подход се забелязва при ДПС. Партията на Делян Пеевски е събрала 670 637.30 лв. за кампанията, като огромната част от тях – 536 972 лв., са предоставени от държавната хазна, а останалите (133 665.30 лв.) от членски внос. Движението също посочва, че разходите му възлизат точно колкото приходите – 670 637.30 лв., като балансът е нула.

При ПП-ДБ парите идват от повече източници - десните традиционно разчитат много на дарения и успешно събират такива. За отбелязване е, че десните не посочват колко от държавната субсидия са използвали за изборите. Те са отчели 1 023 835.23 лв. като собствени средства на партиите, участващи в коалицията. От това число не се разбира дали тези пари идват от държавата, дали са членски внос, банкови заеми, стопанска дейност или някакъв друг източник. Десницата е получила 358 690.79 лв. като дарения от симпатизанти (докато ГЕРБ и ДПС официално не приемат такива – бел.а.), както и още 303 840.61 от кандидатите, които е издигнала. Разходите на ПП-ДБ общо възлизат на 1 189 035.84, което означава, че обединението е спестило към половин милион от набраните средства.

По-открита за държавните пари е партията "Средна европейска класа", която влиза в парламентарната коалиция ПП-ДБ, но участва самостоятелно на местните избори. Формацията на Константин Бачийски е платила кампанията си с 325 693 лв. от субсидията, които е получила, именно защото влиза в дясното обединение.

"Възраждане" също е разчитала основно на бюджетни средства – 828 100 лв. Все пак кандидатите на националистите са извадили 69 900 лв. от собствените си джобове, за да помогнат на кампанията на партията.

БСП е записала основната част от приходите си (311 966.76 лв.) под неясното перо "собствени средства", без да отчита колко от тях са пари на данъкоплатците. Още близо 120 хиляди социалистите са събрали от симпатизанти и кандидати.

И при ИТН основният финансов източник е субсидията – 138 979.09 лв., заделени за кампанията. Още около 15 хиляди идват от членски внос и дарения. Кандидатите на Слави Трифонов обаче са се бръкнали дълбоко, за да помогнат на партията – те са дали 70 410.29 лв.

Откъде идват парите на извънпарламентарните партии

Всички изредени дотук политически сили са парламентарни формации, които се ползват от държавно финансиране. Затова е любопитно да се направи сравнение с партия, която не влиза в Народното събрание. Например, "Справедлива България Обединени Родолюбци" (СБОР), която привлече вниманието по време на предизборната кампания, защото харчеше повече за реклама от ДПС. СБОР отчита 380 644.70 лв., събрани за кампанията, от които 179 952.74 лв. са дарения, а 179 952.74 лв. са предоставени от кандидатите. Това показва, че слабоизвестни партии могат да конкурират парламентарни формации по размер на предизборното финансиране.

Някои обаче не разполагат с щедри спонсори, нито с кандидати, готови да плащат. Като "Новото време", която беше основана от отцепници от НДСВ. Партията официално декларира, че е набрала само 1940.88 лв. за кампанията, а като източник на парите е посочила членски внос.

Колко харчат в София

Най-големи суми за кампаниите разбираемо се инвестират в София. ПП-ДБ, която издигна спечелилия кметските избори Васил Терзиев, е събрала 1 596 863.69 лв. за кампанията в столицата, като около една трета идват от дарители и кандидати.

ГЕРБ-СДС, чийто кандидат Антон Хекимян се провали още на първи тур, отчита близо шест пъти по-малко средства – 274 629.79 лв., само от субсидията. И тук партията на Борисов е спазила интересния счетоводен принцип да харчи тези приходи до стотинката.

А "БСП за България", която подкрепяше стигналата до балотаж Ваня Григорова, е похарчила за кампанията в София 202 820 лв. Това също е многократно по-малко от десницата, но с доста добър резултат – Григорова остана зад Терзиев с едва 5000 гласа.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?