Медия без
политическа реклама

ПП-ДБ замразяват руските имоти в България

Основна цел на закона е комплексът "Камчия" да бъде върнат на държавата, обяви Ивайло Мирчев

Булфото
Борисов и Лужков откриват комплекса "Камчия" на 9 септември 2010 г.

Закон за международните ограничителни мерки, по силата на който държавата ще си върне комплекса "Камчия" от Русия, както и ще бъдат замразени руски имоти, собственост на санкционирани лица, ще внесат Ивайло Мирчев и Надежда Йорданова от ПП-ДБ. Това обяви Ивайло Мирчев във Фейсбук.

Двамата очакват да бъдат подкрепени от цялата парламентарна група, както и от други политически сили. Досега ПП-ДБ подписват подобни законопроекти заедно с партньорите си от ГЕРБ и ДПС.

Загадъчният ваканционен комплекс край Камчия е нещо като московски анклав насред резервата "Камчийски пясъци". Инвеститорът - управата на Москва, незнайно как успя да докаже, че в резервата има "пустеещи земи", и през 2008 г. правителството на тройната коалиция разреши строителството. На 9 септември 2010 г. Бойко Борисов като премиер и Юрий Лужков, кмет на руската столица, прерязаха лентата на комплекса с особен статут. 

Идеята е имотите да се замразят и после да бъдат предоставяни на Украйна, която да ги продаде. Няма как директно да бъдат конфискувани, обясняват запознати.

"Законодателната инициатива е силно закъсняла, особено с оглед продължаващата война на Русия в Украйна. Международни санкционни мерки в този смисъл са налице от 2014 г., като в отговор на неспиращата агресия на Русия се приемат и нови. За да може България да изпълни задълженията си по прилагане на тези международни ограничителни мерки, е задължително да бъде приет конкретен закон", обяснява Мирчев. Той добавя, че законопроектът предлага и поддържане на публичен списък на санкционираните лица на интернет страницата на Министерството на външните работи, за да се гарантират правата на трети лица.

Международните ограничителни мерки са тези, приети с резолюции на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС, правни актове в рамките на ОССЕ и други международни организации, които са задължителни за по силата на международен договор.

Те ще са задължителни за физическите лица, които са граждани на България и пребиваващите в страната чужденци, за юридическите лица със седалище и адрес на управление в България, както и техни дъщерни дружества, клонове и представителства; чуждестранни юридически лица, които извършват дейност в България; всички органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власт, органите на местното самоуправление.

При прилагането на международните ограничителни мерки, ако има финансови средства или активи, министърът на финансите налага запор и възбрани върху това имущество по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази заповед ще може да се обжалва, но обжалването няма да спира изпълнението.

Ако тези активи принадлежат на фирми, то министърът ще назначава особен търговски управител, който поема оперативното управление.

Към Министерския съвет се предвижда да бъде създаден Междуведомствен съвет по прилагане на ограничителните мерки, който ще се ръководи от външния министър или от посочен от него заместник.

 

САНКЦИИ

В закона ще има и санкции - от 20 000 до 50 000 лв. за длъжностни лица, като при повторно нарушение имуществената санкция ще скача от 50 000 до 100 000 лв. Задължените физически, юридически лица и институции, които нарушат задължението си да предоставят информация на компетентните органи за целите на ефективното прилагане на международните ограничителни мерки, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - санкцията е в размер от 10 000 до 20 000 лв.

Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от НАП, като директорът на агенцията издава и наказателните постановления.

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?