Както се закани, президентът Румен Радев атакува пред Конституционния съд редица от промените в Конституцията, направени от парламента преди Коледа. Държавният глава се е фокусирал предимно върху промените, които пряко го засягат и ограничават властта му. Като например назначаването на служебно правителство и възможността главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища да бъдат назначавани без президентски указ. Радев обаче няма възражения по сериозните промени, свързани със съдебната власт.

Недоволството на държавния глава е провокирано и от възможността хора с двойно гражданство - българско и друго, да бъдат депутати и министри. Не е съгласен и с новите разпоредби, които регламентират периода, в който трябва да се произведат избори за ново Народно събрание. Вместо до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, изборите трябва да се проведат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент. Промените предвидиха още, че пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните депутати.

Според Радев всички тези изменения, освен че съдържат противоречия с други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях като засягат пряко формата на държавно управление и затова са от изключителната компетентност на Велико народно събрание. 

Президентът оспорва и следваната от депутатите процедура. Според него промените са приети прибързано, с минимално мнозинство и без обсъждане по същество.

За възможността депутати и министри да имат и друго гражданство освен българското, Радев припомня, че ограничението за държавния глава е останало и това "поставя под съмнение наличието на легитимна основа, на която ограничението се прилага".

Гарантирането на равни правни възможности и приобщаването на българската общност зад граница са легитимни цели извън всякакво съмнение, пише президентът, но все пак оспорва промените, защото според него те са в правомощията на ВНС.

Ако запазването на изискването за само българско гражданство на президента е било провокирано от това, че е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България и че възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, не е отчетено, че в правомощията на Народното събрание е да решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, да разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, а като част от задачите на Министерския съвет са възложени осигуряването на националната сигурност и осъществяването на общото ръководство на Въоръжените сили, посочва президентът. 

Радев смята, че неправилно е променен и периодът, в който трябва да се произведат избори за ново Народно събрание. Вместо до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното, изборите трябва да са не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащия парламент. Промените предвидиха още, че пълномощията на предишното Народно събрание се прекратяват с полагането на клетвата на новоизбраните депутати.

За това няма мотиви, обяснява се в искането до КС. "Ако целта е да се гарантира непрекъснатото осъществяване на дейността на Народното събрание, то в парламентарната форма на управление тя заслужава да бъде споделена, но не и по начина, по който е постигната"

Според Радев има опасност от "наслагване" на действащото и новоизбраното Народно събрание в периода от изборите до полагането на клетвата на новите депутати. 

Той се притеснява и от промяната на статута на служебното правителство. Досега в Конституцията беше регламентирано, че когато парламентът не може да излъчи правителство, президентът разпуска НС и назначава служебен кабинет. Според новата уредба служебен премиер може да се избере сред определени фигури след консултации, а време без действащ парламент няма да има. Освен това служебните министри ще се предлагат от служебния премиер. Радев изтъква, че предвидените консултации ще удължат процедурата и ще задържат на власт правителството в оставка.

При дезорганизация на мнозинството в парламента, водеща до неспособност на Народното събрание да излъчи правителство, неговото разпускане е последица от тази неспособност. След като Министерският съвет е загубил доверието на Народното събрание или сам се е отказал от него, а парламентът е пропуснал възможностите да излъчи правителство, очевидно двата органа вече не могат да си сътрудничат и взаимно контролират по конституционно установените начини.

Съществуването и срокът на правомощията на един служебен кабинет са функция на организация на мнозинството в парламента да излъчи правителство, сочи президентът. "Отнемат се конкретните правомощия на президента в процедурата, като се заменят с неопределени задължения, чието изпълнение не зависи от неговата воля", пише в искането на Радев.

Според него едновременно се погазват разделението на властите, правовата държава и политическият плурализъм. 

"Още по-притеснително, но напълно възможно е консултациите по съставяне на служебно правителство да бъдат протакани в разгара на една предизборна кампания", пише в искането.

И още: "Вместо да търси начини за ускоряване на процедурата и конкретизиране на задълженията на участващите в нея субекти, законодателят я усложнява, като създава редица възможности за размиване на отговорност. Най-същественият порок е, че поради неяснотите и противоречията, които създава текстът, изричното следване на така разписаната процедура не гарантира назначаване на служебно правителство".

Според Радев промените за служебния кабинет освен че засяга правомощията му, поставя в конституционна безтегловност на другите два органа в парламентарната република.

Лицата, които трябва да бъдат министър-председатели в служебното правителство, са избрани пряко от Народното събрание. Така се създава "един фактически зависим от парламента, но ограничено отговорен пред него служебен кабинет", оплаква се президентът. А също и критикува вратата, която промените оставиха в Конституцията - правомощията на служебното правителство да бъдат ограничавани със закон.

КОНТРА

Няколко часа по-късно отношение към действията на президента взе премиерът Николай Денков. „Не може в една парламентарна република вие да оставяте едно лице, което и да е то, да управлява държавата с години, без да има парламентарен контрол. Няма как президентът, който е злоупотребил с това право, да бъде съдник. Единственият съдник може да бъде Конституционният съд“, заяви министър-председателят, цитиран от БТА. Денков конкретно даде пример как служебните кабинети управляват без парламентарен контрол. И напомни случая, в който Радев връчи мандат за съставяне на редовно правителство с думите „Най-добре да не го реализирате!“.  „Имаше дейности, в които той злоупотреби с правата си по отношение на служебните правителства", каза Денков.

ТРИМА ДОКЛАДЧИЦИ

По искането на президента КС образува конституционно дело номер 1 за годината. То ще има трима докладчици - съдиите Соня Янкулова, Павлина Панова и Мариана Карагьозова-Финкова.