Само две от делата, които антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е загубила напоследък, са за общо близо 8 млн. лв., пише Euractiv.bg.За сравнение, според данните за м.г., са влезли в сила общо 45 съдебни решения по дела за конфискация, като общата стойност на уважените искове е в размер на 13 782 523 лв. Т.е. само двата отхвърлени иска са над половината от конфискуваната през цялата м.г. сума.

След като комисията губи делата, тя трябва да плати и големи суми за разноски и такси.

Първото от тези "тлъсти" дела е за малко над 4,3 млн. лв., за които комисията е претендирала да бъдат конфискувани от бившия главен архитект на Каварна Юлиян Илиев, бившата му съпруга и двете им дъщери. "Сега" също се запозна с решението на Апелативния съд във Варна, който се е произнесъл по делото като втора инстанция през април. Освен че отхвърлят исковете на КПКОНПИ тримата апелативни съдии осъждат комисията да плати държавна такса в размер на 86 120 лв., както и разноските по делото – 153 238 лв. за Илиев и 72 449 лв. за бившата му жена и децата.

Делото за конфискацията е заведено през 2014 г.

Решението на апелативния съд не е окончателно и КПКОНПИ може да го оспори и пред върховната инстанция. Веднъж вече казусът стигна до нея, след като през 2017 г. на първа инстанция Окръжният съд в Добрич уважи исковете на КПКОНПИ и нареди конфискацията на имущество за 4 306 026 лв. – земеделски земи, поземлени имоти, апартаменти, автомобили, стойността на дружествени дялове в търговски дружества и средства за продажбата им, както и суми по множество банкови сметки. Когато делото стигна до Върховния касационен съд обаче, той го върна за ново гледане на апелативния. И резултатът от новото гледане е, че сега КПКОНПИ губи и трябва да плаща и солидни суми за разноски.

Свидетел разказва пред съда, че бившите съпрузи поддържали много добри отношения. Жената живеела в Добрич, където имала проектантско бюро, но всекидневно пътувала до Каварна, а Илиев всяка събота и неделя се прибирал в Добрич. Съдът приема за доказано, че независимо от прекратяването на брака, бившите съпрузи са продължили да имат общо домакинство и съвместно съжителство.

В крайна сметка обаче магистратите изчисляват, че двамата имат по-големи законни доходи - близо 2 милиона лева, а имуществото им е за 1,162 млн. лева. Затова остава недоказано твърдението на КПКНОПИ, че има несъответствие между имуществото и доходите на бившия главен архитект и някогашната му съпруга. "Предявените искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло", пише в решението.

На 10 август т.г. като втора инстанция апелативният съд, но във Велико Търново отхвърля иск за над 3,58 млн. лв. срещу Колю и Гина Милкови от с. Полски Сеновец. Проверката срещу тях стартира, след като Милков е обвинен за пране на пари в особено големи размери, а делото за конфискация се точи от 2016 г.

Двамата са родители на Младен Милков - един от обвиняемите по знаковото дело „Недосегаемите“, прочуло се със споразуменията, уговаряни от бившия вече главен прокурор Иван Гешев, докато е бил спецпрокурор. Колю Милков е обвинен по делото, което се води от 2009 г., през юли 2013 г.

КПКОНПИ стига до извода, че има значително несъответствие между доходите и имуществото на сем. Колеви и разходите им.

Съдите обаче намират това за недоказано. Те припомнят в решението си, че може да се конфискува само имущество, което съществува реално към момента на приключване на проверката във владенията на проверявания човек и свързаните с него лица. А в този случай това не е така.

И по това дело комисията е осъдена да плати солидни разноски – 57 635 лв. и още още а 215 011 за държавна такса.

Решението на апелативния съд не е окончателно и КПКОНПИ сигурно ще го оспори пред Върховния касационен съд.

РЕФОРМА

На 21 септември Народно събрание прие новия Закон за противодействие на корупцията. Той влезе в сила в петък (с изключение на промените в НПК, които се правят с него) и оставя на сегашната КПКОНПИ само производствата за конфискация на незаконно имущество.

Новата Комисия за противодействие на корупцията ще се занимава с разследването на корупцията по върховете на властта, установяването на конфликт на интереси и проверка на имуществото, което хората на публични длъжности декларират.