След 15-годишно отсъствие от Венецианското архитектурно биенале - едно от най-престижните събития в световната архитектура, България се завръща на него с проект, чийто фокус са изоставените училища. Добрата новина за участието ни бе съпроводена и от критики и брожения срещу избора на журито и начина, по който бе проведен конкурсът.

Спечелилият проект е на авторски екип начело с архитект Борис Тикварски. Той залага концепция, която да е контрапункт на зададената официално тема на биеналето „Лаборатория на бъдещето“. Темата „Лаборатория на бъдещето“ е вдъхновена от бързия растеж в Африка, която обаче е изправена и пред големи неравенства и климатични промени. На този фон българската експозиция си е поставила за цел да проследи алтернативно бъдеще, белязано от спад и обезлюдяване, като представи снимков материал – актуален и архивен, на изоставени училища. Ще бъде представена и статистическа информация, а при някои от сградите ще бъде представено архитектуно заснемане. Към експозицията ще бъдат добавени и предмети, донесени от училищата.

Изборът на проект вече предизвиква критики, но още по-сериозни упреци има заради късите срокове за изготвяне на концепциите и провеждане на конкурса, както и малкия бюджет. България буквално хвана последния възможен момент, като авторските екипи са работили по празниците, без възможност да разгърнат в дълбочина идеите. 

Избраният за победител в конкурса проект „Образованието е предвижване от тъмнина към светлина“ стъпва на работата на белгийския архитектурен и документален фотограф Александър Думарей. В последните 10 години Думарей е прекарал много време в България, документирайки процесите на разпад и фокусирайки се върху изоставени училища, басейни и театри. „Липсата на младо поколение, мащабът на разруха и образът на архитектура, която вече не изпълнява своята основна функция, предизвикват множество въпроси и желание за равносметка“, е аргументирал концепцията си авторският екип. С помощта на архивни снимки отпреди времената на разрухата в експозицията ще бъдат изследвани сградите, преди те да станат неузнаваеми или празни имоти. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани, изтъкват авторите на проекта.

Правилата на Венецианското биенале не позволяват предварително публикуване на таблата с визуализации на проекта. С концепцията може да се запознаете тук:

Една от критиките към проекта е липсата на новост в идеята, както и акцентът върху фотографското изкуство в нея. Към момента не е ясно с какви мотиви е предпочетен този проект. 

Въпреки кратките срокове конкурсът предизвика интерес – подадени са 34 проекта.  Журито с председател проф. Тодор Булев класира шорт листа с 5 проекта (можете да разгледате концепциите в галерията). Според участвали и наблюдатели обаче сроковете са много кратки и е недопустимо конкурсът да се провежда само на един етап, без авторските колективи да имат възможност да обяснят идеите си. Конкурсът бе обявен на 20 декември, като екипите имаха краен срок 16 януари да представят идеите. Голяма част от дните за разработване на концепциите са празнични. В същото време темата на 18-ото биенале във Венеция бе обявена още на 31 май. Голяма част от държавите, участващи редовно в архитектурното събитие, обявяват конкурси и преди съобщаването на самата тема, като в последствие детайлизират изискванията.

Никакво време у нас не е останало и за журиране на проектите. Журито е работило само два дни – на 16 и 17 януари, за да може да изпрати проекта в рамките на крайния срок – 17 януари. В други държави конкурсите са на етапи, като класираните в шорт листи проекти имат възможност да защитят присъствено идеите си. "Да беше открит. Публичен. Да мога да си представя проекта. Журито да ми задава изясняващо въпроси. Обикновено такива конкурси от днес за вчера за 3 седмици покрай празник/Коледа са направени за някой, който се знае предварително - костюм по копче…", коментира недоволен участник. Много нисък в България е и бюджетът за конкурса. Максималният размер на разходите е определен от министъра на културата на 70 000 лв.

"Дано не е нещо носталгично и самосъжалително, че вече ми писна да просим съчувствие и снизхождение "от чужденците". Сигурно и на тях им е писнало да ни гледат какви сме порутени и изостанали - и буквално, и преносно", коментира друг участник - архитект Борислав Игнатов. Той все пак отбелязва големия успех, че се завръщаме сред "нормалните страни". "Беше многогодишна работа и борба с безразличието, за да бъде постигнато", посочва той.

Официалното представяне на резултатите от конкурса ще бъдe в понеделник. Самото биенале ще бъде проведено от 20 май до 26 ноември, като българският павилион ще бъде в зала "Тициан". Всички проекти могат да бъдат разгледани на сайта на българското участие в биеналето. Биеналето е едно от най-престижните архитектурни събития в света, като основнияj замисъл е архитектите да предложат своята гледна точка и решения към актуални обществени и технологични проблеми.