Народните представители почетоха с едноминутно мълчание и ставане на крака паметта на жертвите от масовото изтребление на арменския народ в Османската империя, съобщи БТА. Но това стана въпреки решението на председателския съвет на парламента да не се отбелязва тази година годишнината от арменския геноцид, "защото не е кръгла годишнина". Така казал председателят на парламента Росен Желязков. Днес се навършват 109 години от геноцида. 

Предложението за минута мълчание направи Атанас Зафиров от левицата след поредица от декларации по темата от парламентарните групи на „Продължаваме промяната-Демократична България“, на „БСП за България“ и на „Възраждане“ .  

Председателят на Народното събрание Росен Желязков коментира в залата, че тази процедура не е била допусната за днешното заседание на председателски съвет, но Зафиров, както и миналата година, се изкушил да наруши правилата. "Отбелязват се годишнини, а не се отбелязват прищевки на народни представители", обясни Желязков.  

След едноминутното мълчание със закъснение прозвуча и декларация от парламентарната група на ГЕРБ-СДС в памет на жертвите от масовото изтребление на арменците в Османската империя.

След това Костадин Костадинов от "Възраждане" поиска оставката на Росен Желязков, като обвини ГЕРБ, че са подчинени на ДПС. Миналата година ДПС създаде проблем с едноминутното мълчание по същия повод, "защото геноцидът се използва за политически цели". 

Атанас Зафиров от БСП припомни, че на 24 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите от геноцида над арменците. Първоначално датата е обявена за международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. заради ужасните събития, станали през 1915 г. в Османската империя, посочи той. Зафиров отбеляза, че в периода между 1895 г. и 1921 г. са избити 1 543 271 мъже, жени и деца, прокудени извън границите са над един милион души. "Това е една неописуема трагедия за арменския народ, за която алармират тогавашни дипломати и интелектуалци от световния елит", коментира той. Част от тези „изгнаници клети“, както ги нарича Яворов, намират своя втори дом в България, посочи Зафиров. Той отбеляза, че българският и арменският народ са тясно свързани в своята историческа съдба.  

През 2015 г. в навечерието на стогодишната от геноцида над арменците българското Народно събрание прие декларация, в която призна извършеното престъпление. Така страната ни вписа своето име сред онези над 35 държави по света, които признаха извършеното престъпно деяние, отбеляза още депутатът от левицата.