Германия е най-свободната страна в Европа по отношение на достъпа до цигари, алкохол и вредни храни. На обратния полюс е Турция, в която има най-много ограничения за любителите на спиртни напитки, тютюн, електронни цигари и свръхсладки храни и напитки. България се нарежда сред по-либералните държави.

Това са резултатите от новото изследване ИНДЕКС НА ДЪРЖАВАТА „БАВАЧКА“ (Nanny State Index), което показва как властите в различните страни в Европа се опитват да ограничават вредните за здравето навици и изкушения на потребителите чрез регулации върху алкохола, вредните храни и напитки, тютюнопушенето и употребата на електронни цигари.

От 2016 г. насам Институтът за икономически изследвания в Лондон прави тази любопитна класация.  Nanny State Index се изчислява от 0 до 100, като по-високият резултат означава повече рестрикции. Индексът показва дали държавите налагат специални акцизи, ограничения в рекламата, забрана за употреба на определени места или за открито излагане в магазини, възрастови ограничения, специални опаковки и др. с цел да се ограничи потреблението на рисковите стоки.  

Изследването за 2023 г. показва, че тенденцията в Европа е за затягане на контрола и разрастване на този тип политики. Но  в същото време става ясно, че ограниченията не са особено ефективни и че няма ясни доказателства, че разширяването на рестрикциите води до по-голяма продължителност на живота, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ), които публикуваха класацията.

Къде е България

България се нарежда по-скоро към по-либералните държави, като стойността на индекса у нас е 16,8. Регулациите в България са сравнително леки по отношение на алкохола (ниски акцизи, сравнително леки ограничения при рекламирането), както и вредните храни и напитки (за разлика от много страни у нас няма акциз върху стоките с голямо количество захар).

Страната ни все още е сравнително либерална и към електронните цигари, макар през 2023 г. да влезе в сила нов акциз върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са ограниченията при тютюнопушенето, където сме далеч по-напред в класацията – забраната за пушене на публични места е сред най-строгите в Европа (отделен въпрос е колко се спазва), размерът на акцизите върху цигарите са вторите най-високи спрямо доходите, а ограниченията при рекламирането също са силно затегнати.

Все по-силни ограничения

От 2017 г. насам броят на държавите, които налагат акцизи върху напитките със захар, се е удвоил (от 5 на 10). Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) и на страните, допълнително облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са изцяло забранени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничения върху консумацията на алкохол – например в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 г.

Наред със затягането на ограниченията има и изолирани примери за облекчена консумация в някои страни - като Норвегия, която отмени наскоро данъка върху храни и напитки с високо съдържание на захар.

Основният извод от новото издание на индекса е, че вместо да регулират на микро ниво поведението на своите граждани, политиците и бюрократите следва да положат усилия за постигане на икономически растеж и просперитет, което в крайна сметка подобрява качеството на живот и постига не само икономически, но и здравни цели, посочват от ИПИ.

Пълното издание за 2023 г. може да бъде намерено тук.

Индексът се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3% –  алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии. Никотиновата категория е разделена поравно между тютюневите изделия и електронните цигари. Индексът анализира само политики, които имат негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението.