Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика заради вече изконсумираните ефекти от съществуването на валутен борд. Има отделни рискове обаче, които трябва да се управляват, като субективните очаквания за инфлация и реалните инфлационни процеси при сектори като услугите. Не бива да се подминава и рискът от кредитни бумове.

Това са част от изводите на изготвен от четирима експерти (Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Т.Ненов) анализ за Съвета за икономически анализи. Съветът бе създаден тази година като съвещателен орган в мандата на служебния кабинет, като вече публикува два доклада и проведе първа конференция.

Ефект върху инфлацията

Има академичен консенсус, че въвеждането на еврото като цяло не води до общи инфлационни ефекти, изтъкват авторите на анализа. В същото време в периода на въвеждане на еврото се установяват големи разлики между реална инфлация и възприятия за инфлация. Анализът за инфлацията в периода на приемане на еврото при пет източноевропейски държави - Прибалтика, Словения и Словакия, показва относително стабилни нива в периода преди и след въвеждане на еврото.

Конкретно в сектора на услугите обаче се наблюдава еднократно увеличаване на цените точно в месеца на присъединяване към зоната. Такъв ръст бе наблюдавам и в сектора на ресторантьорството в Хърватия. Едно от обясненията е че цените на услугите се променят сравнително по-рядко от тези на стоките и влизането в зоната се използва за подходящ момент за увеличение, включително и за реализиране на отлагани намерения в тази посока.

Ефекти върху търговията

България вече е консумирала покрай валутния борд част от евентуалните ефекти от въвеждане на еврозоната върху търговията като стабилност на обменния курс. Очаква се обаче членство в еврозоната да подобри доверието и репутацията на страната, като така допринесе за по-голям търговски обмен. Очаква се и намаляване на транзакционните разходи. Авторите на анализа са оценили ефектите от еврозоната върху 170 индустрии и на база на резултатите очакват положителен ефект върху търговията в диапазона 10-20%, като се очаква ефектът да е особено ясно изразен при селското стопанство и услугите.

Ефекти върху капиталовите потоци

Членството в еврозоната обикновено има благоприятен ефект върху капиталовите потоци - увеличават се покупките на чуждестранни активи от местни лица и на местни активи от чуждестранни лица. Експертите прогнозират, че ефектът ще е по-голям в първите две тримесечия след датата на присъединяване. Тук се изтъкват обаче и рискове - има риск от кредитни бумове и от внезапно спиране на капиталовите потоци. Този риск може да се управлява посредством консервативна фискална политика и антицикличен капиталов буфер, изтъкват авторите на доклада.

Ефекти върху лихвените равнища и дълга

Присъединяването към еврозоната като цяло може да намали лихвените спредове чрез премахване на валутния риск. За страна с валутен борд и ниско ниво на публичен дълг очакваните ефекти от намаления валутен риск и останалите фактори, които влияят, са ограничени, изтъкват експертите. Данните за страните от Прибалтика, Словения и Словакия показват малък отрицателен ефект от присъединяването към еврозоната върху отношението публичен дълг-БВП.

В България обаче може да има допълнителен риск от влошаване на дълга заради промяната в нивото на задължителните резерви по депозитите, които банките поддържат. В момента те са 12% при 0 процента лихва. След присъединяване към еврозоната задължителните минимални резерви ще са 1% и банките биха могли да използва освободения ресурс за вътрешно кредитиране, а с него върви риск за кредитен бум и допълнителна инфлация. За да се случи това обаче банките трябва да са ограничени и да нямат възможност за доходност от тези резерви, а това не е така. При оставяне на свръхрезервите на депозит в ЕЦБ банките биха получили 3,5% лихва при 0% лихва в момента, плащана от БНБ за тези резерви. Банките имат възможност да инвестират резервите в чужбина и по други по-доходоносни начин от насочването им за кредитиране, се изтъква в анализа.

Пълният текст на анализа може да бъде прочетен на сайта на съвета.