Годината започва с очаквания тенденцията на лек спад на цените на горивата у нас да продължи. През първия работен ден след новогодишните празници - 2 януари, бензините и дизелът поевтиняха с 1 до 3 стотинки, след лекото покачване на някои бензиностанции на 31 декември и 1 януари. Средно 2.62 лв. за литър се задържа цената на А95 и на 3 януари, а 3 лева за по-скъпите бензини, каквито бяха ценовите им нива преди Коледа. Дизелът днес се продава средно за 2.67 лв. за литър.

Икономисти и енергийни експерти са категорични, че няма причини последните законови промени, свързани с работата на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", да доведат до повишение на цените на горивата у нас. Народното събрание гласува забрана от 1 януари на износа на нефтопродукти, получени от руски петрол, с изключение на нискооктанови бензини, които по екологични причини нямат пазар у нас. От 1 март  пада дерогацията за внос на руски петрол и бургаската рафинерия трябва да заработи изцяло с неруска суровина.

"Няма причина да очакваме влошаване на пазара и поскъпване на горивата у нас. На международните пазари котировките на суровия петрол вървят надолу през последните месеци и това е основното, което определя цените на горивата. Картелът ОПЕК и Русия се опитват да влияят и да създават дефицити като съкращават производството, но те не се отразяват на цените засега. Дори картелът се пропука и Ангола излезе от него. Ако още някой го напусне, това ще е добре за цените", коментира пред Нова тв икономистът Георги Ангелов.

Експертите припомнят, че позволеното на България изключение от петролните санкции спрямо Русия не е довело до понижаване на цените на горивата въпреки евтиния руски нефт, от който са получени. Затова и когато спре вносът на този нефт и рафинерията заработи само с неруски петрол, няма причина да очакваме повишение на цените на нефтопродуктите.

Цените на горивата ще останат същите, каквито са в момента - близки до средните в ЕС преди данъци и акцизи, смята и енергийният експерт Мартин Владимиров. Той посочва, че от август 2023 г. се наблюдава скок на цената на руския петрол, а успоредно с това и силен ръст на внасяните количества за преработка. В началото на август след запитване на Агенция Митници, ЕК е разрешила у нас да се внася руски нефт над тавана от 60 долара за барел като страна, на която е дадено изключение от санкциите. Тогава "Лукойл" започва да внася на цени над 80 долара като значително увеличава вноса и преработката на руски нефт. "Става въпрос за 4-5 млн. барела допълнително до края на 2023 г. на цени над 80 долара средно, което е генерирало 300-350 млн. долара допълнителни приходи директно за режима на Кремъл", каза Владимиров в интервю за БНР.

Парадоксът е, че именно този скок на цената на руския петрол може да заличи внесеният вече авансово корпоративен данък от "Лукойл Нефтохим" по-рано през 2023 г. Новата оценка за печалбата на компанията ще бъде вероятно значително по-ниска и затова има сериозен риск бюджетът да й връща корпоративен данък.

В първите работни дни на Народното събрание тази година трябва да се затворят пропуските в последните гласувани законови поправки, които ще позволят допълнително падане на цените на горивата, смята Владимиров. На първо място според него трябва да се забрани вносът на руски петрол на цени над 60 долара - таванът, който бе въведен от Еврокомисията. Освен това трябва да се премахне и изключението за износ на нискооктанови бензини, получени от руски нефт. Опасенията са, че тези нискооктанови бензини може да се смесват с високооктанови и така отново да намират пазар в страни от ЕС въпреки ембаргото.

Въпреки тези проблеми руската компания в момента няма интерес да напусне България, защото генерира солидна печелба от рафинерията, смята Владимиров. Той допуска, че може да се реализира фиктивна продажба, при която рафинерията да бъде поета от компания в региона – като азерската СОКАР или казахстанска "КазМунай Газ", които да оперират бургаската рафинерия, но да извършват сделки за размяна на суров петрол и реално приходите от дейността на рафинерията отново да отиват в "Лукойл" и в Русия. "Подобни схеми съществуват в региона и това е най-голямото притеснение – че България ще се опита да помогне да продължи да се "изпира" руски нефт", казва Владимиров.