ИПИ: В много области минималната заплата се доближава опасно до средната
Трябва спешна ревизия на формулата за определянето й, смятат анализаторите
Механизмът за определяне на минималната заплата има нужда от спешен ремонт, предупреди в свой анализ Институтът за пазарна икономика. Той води до твърде голямо увеличение на минимална заплата, което достига до 70-80% от средната за някои икономически сектори и области на страната. Това създава сериозен риск от допълнително напомпване на инфлацията, смятат анализаторите.
Както "Сега" писа, правителството предлага минимална заплата от 933 лв. за 2024 г., като това ниво е резултат от нов текст в Кодекса на труда, който определя най-ниското възнаграждение да е 50% от средното. Текстът се прилага за първи път и води до най-високото за последните 20 години увеличение на минималната заплата - с близо 20%. Предстои предложението да се обсъжда в тристранката, но то на практика е директно изчисление на заложените в Кодекса параметри - т.е. каквито и възражения да има, до промяна на размера едва ли ще се стигне.
Най-голямата слабост на този подход е силно неравномерният му ефект между отделните икономически дейности и райони на страната, посочват от ИПИ. От института прилагат изчисления, според които новата минимална заплата представлява едва 20% от средната заплата в ИКТ и далекосъобщенията, 30% в енергетиката, 32% във финансите и застраховането и 33% в добива, но достига цели 78% в сектора на хотелите и ресторантите и 66% в селското стопанство. Известно е, че това са секторите с най-ниско ниво на светлите доходи.
Макар и по-малки, разликите по области също са значителни. Столицата, със своя много голям пазар на труда и висока средна заплата, е единствената област, в която минималното заплащане е под 50% от средното, пишат от ИПИ. В цели 19 области то е над 60%, а в Смолян, Хасково, Силистра, Благоевград, Кюстендил и Видин – над 70%. Както и при отраслите, така и при областите много ясно личи основната слабост на прилагането на настоящия механизъм – въпреки че на ниво национална икономика настина се постига 50% покритие на средната от минималната заплата, то в най-слабо развитите части на страната и сектори сближаването е много по-агресивно, посочват анализаторите.
Близо половин милион българи работят на минимална заплата - според справките към предложението на правителството към второто тримесечие я получават 442 хил. души. Доколкото това е значителна част от общата заетост, прякото административно повишаване на доходите на тази група хора – при това с над 150 лева наведнъж – създава сериозен риск от допълнителен инфлационен натиск, смятат икономистите. Тук става дума най-вече за хора в бедни или близки до бедност домакинства, в които ръстът на заплатите ще бъде насочен към повишаване на текущото потребление, оттам – към допълнителен натиск върху потребителските цени, с чиито висок ръст няколко поредни правителства се борят. Не бива да се пренебрегва и вероятността рязкото повишаване на разходите за труд да тласнат вече притиснати от влошаващите се икономически условия бизнеси към загуби и оттам – към загуба на работни места, предупреждават те.
Засегнати от този голям скок ще бъдат и 883 хиляди самонаети, които внасят осигуровки върху минимален осигурителен праг, равен на минималната заплата. Въпреки че повишаването на осигуровките им би означавало значителен ръст на бюджетните приходи – и оттам, в преследването на 3% бюджетен дефицит – рязкото повишаване на минималната заплата ще означава директен спад на разполагаемия доход на самонаетите с размера на новите осигуровки, смятат от ИПИ.
От института подкрепят създаването на обективен механизъм за определяне на най-ниското възнаграждение у нас, но смятат, че настоящият е активиран във възможно най-неподходящия момент на висока инфлация и бързо, но неравномерно повишение на средните заплати. Механизмът има ясна и видима нужда от корекция и прецизиране, посочват оттам.
Варианти за корекция
Според експертите, най-простият начин за това е ползването на медианната заплата, вместо средна – както гласи и другият вариант, предложен от ЕК. Медианната заплата е с по-плавна динамика и много по-малко податлива на екстремните стойности, които в България играят особено голяма роля в определянето на средната предвид големите разлики между секторите и регионите. Тази заплата обаче сега се изчислява веднъж на всеки четири години, което ще означава първо да се осигури по-честото й следене.
ИПИ настоява и да се обогати формулата за минималната заплата, така че да отчита много по-пълно състоянието на икономиката и пазара на труда. За тази цел трябва да се вземат предвид редица индикатори – ръстът на икономиката, промените в потребителските цени, динамиката на производителността на труда, балансът между заетост, безработица и дял на неактивните на пазара на труда, дават за пример анализаторите, като на същото мнение открай време са и работодателските организации.
ИПИ споделя и друго искане на бизнеса - да се вземат предвид секторните и регионалните различия.Прилагането на регионални коефициенти би позволило по-бавен ръст на минималната заплата в по-слабо икономически развитите части на страната, който да не ограничава допълнително достъпа до пазара на труда на работниците с най-малък опит и най-ниски равнища на умения. Отраслов подход също не е неподходящ – не е изненада, че секторите, в които минималната заплата се приближава най-много до средната са именно тези с най-високи оценки на размера и дела на сивата икономика, смятат от института. Това обаче ще продължи да задълбочава пропастта, която и сега съществува между София и останалата част от страната и обрича цели области на мизерия и обезлюдяване.
можете да направите дарение през PayPal