Четири нови ядрени блока, две големи ВЕЦ на Дунав, производство на зелен водород, подземни електро- и топлоцентрали, складове за енергия  - така изглежда бъдещето на българската енергетика до 30-а година и с хоризонт до средата на века. Служебният ресорен министър Росен Христов представи във вторник проекта на новата енергийна стратегия. Повечето акценти в документа всъщност са добре познати, вкл. и покрай несекващите дискусии за Плана за възстановяване и устойчивост, в който са предвидени милиарди от ЕС точно за енергетиката.  

Държавният глава Румен Радев лично откри форума, като поиска политиците най-сетне да се разберат и "да се вземе веднъж завинаги решение за ядрените мощности". Кризата налага да действаме - така отговори Радев на критиките от последните дни, че не е работа на временно президентско правителство да чертае енергийното бъдеще на страната за десетилетия напред.

Описвайки приоритетите в проектостратегията, министър Христов на няколко пъти изтъкна, че с документа трябва убедим Европейската комисия, че България ударно работи за постигане на зелените цели, дори е отличник в декарбонизацията, и не бива да бързаме да затваряме въглищните мини и тецове. Той призна, че идеята е стратегията да ползва като коз на София за предоговаряне на Плана за възстановяне и устойчивост (ПВУ), където сега е предвидено до 2026 г. "черната" енергетика да свие с 40%  въглеродните си емисии. Мнозина твърдят, че тази редукция е не само свръхамбициозна, но е вредна за националните интереси, защото означава затваряне на тецове, загуба на работни места и срив на икономиката. Това се казва и в представения днес проектодокумент -  че ангажиментът за намаляване на емисиите с 40% до 2026 г. е заплаха за националната сигурност, защото България от износител на енергия ще се превърне във вносител, и само за година брутният вътрешен продукт ще спадне с 5%, без да се калкулира ефектът от загубата на работни места.  

Всъщност срокът за затваряне на въглищните тецове, записан в ПВУ, е 2038 г. Споровете по темата продължават, а новопоявилата се стратегия не дава конкретни отговори как централите, работещи с въглища, могат да се трансформират в модерни и чисти производства. Днес енергийният министър  обясни, че въглищните мощности биха могли да работят ефективно до 2030 г., като намаляват СО2 емисиите чрез използване на "иновативни горивни миксове".  Преходът към нисковъглеродна икономика трябва да е плавен, подчерта Росен Христов. 

Той посочи, че се очаква недостигът на електроенергия в региона да продължи през следващите десетилетия и затова е важно България да развива производствените си мощности. През 2022 г. България е  била третият по големина износител в Европа, като приходите от експорта са надхвърлили  3 млрд. евро. Освен към традиционните пазари страната ни може да се насочи към нови - като Украйна, чиято енергийна инфраструктура се оказа мишена на руския агресор и сега е принудена да внася ток.

Енергийният министър обясни, че се предвижда изграждането на четири нови ядрени блока на площадките в Белене и Козлодуй. През 2050 г. изтича животът на пети и шести реактор в АЕЦ "Козлодуй" и  два от новите блокове трябва да ги заместят, допълни той. 

Стратегията залага и на развитие на ВЕЦ-ове. Христов спомена за изграждане на два хидрокомплекса по Дунав съвместно с Румъния, като  посочи, че подобни проекти ще са полезни и за корабоплаването, а и за работата на АЕЦ. Той разкри, че заради сушата и падането на нивото на р. Дунав през 2022 г. е имало опасност от спиране на  АЕЦ "Козлодуй" заради недостиг на вода за охлаждане на реакторите.

Планира се връщане на авариралата ПАВЕЦ Чаира в екплоатация, развитие на хидровъзела Горна Арда" и т.н.  

Всъщност документът, подготвен от кабинета "Донев",  повтаря трасирани в Плана за развитие и устойчивост проекти и намерения, вкл. и за изграждане на инсталации за съхранение на енергия.  А идеята за големи ВЕЦ на Дунав - при Никопол и Силистра, е много стара, още от времето на Тодор Живков.  

Проектът на стратегия ще бъде внесен за обсъждане в Народното събрание. От изказванията на форума стана ясно, че повечето партии ще подкрепят инициативата на служебното правителство, но ще внесат и свои предложения.