Миналият месец беше най-топлият февруари, регистриран в световен мащаб, деветият пореден месец с исторически високи температури на планетата, а изменението на климата насочва света към „неизследвана територия“, обяви европейският климатичен монитор, предаде БГНЕС.

Последната година видяхме връхлитащи бури, изсъхнала реколта, суша и опустошителни пожари, тъй като причинените от човека климатични промени, засилени от естествения метеорологичен феномен "Ел Ниньо", предизвикаха затопляне до вероятно най-горещите нива от над 100 000 години. Службата за изменение на климата "Коперник" (C3S) миналия месец каза, че периодът от февруари 2023 г. до януари 2024 г. е първият път, когато Земята е издържала 12 последователни месеца на температури с 1,5 градуса по Целзий по-горещи от прединдустриалната ера.

Тази тенденция продължава, потвърждава се в последната си месечна актуализация, като февруари е с 1,77C по-топъл от месечната оценка за периода 1850-1900 г., който е прединдустриалният референтен период. Температурите се повишиха в участъци от планетата през февруари, от Сибир до Южна Америка, като Европа също регистрира втората си най-топла зима в историята. През първата половина на месеца дневните глобални температури бяха „изключително високи“, каза „Коперник“ и четири последователни дни регистрираха средни стойности с 2C по-високи от прединдустриалните времена. Това е най-дългата поредица над 2C в историята, каза директорът на C3S Карло Буонтемпо, добавяйки, че жегата е "забележителна".

Преките данни на „Коперник“ от цялата планета датират от 40-те години на миналия век, но Буонтемпо каза, че като вземем предвид това, което учените знаят за историческите температури, "нашата цивилизация никога не е трябвало да се справя с такъв климат". „В този смисъл мисля, че определението за неизследвана територия е подходящо“, каза той пред AФП, добавяйки, че глобалното затопляне представлява безпрецедентно предизвикателство за „нашите градове, нашата култура, нашата транспортна система, нашата енергийна система“.

Температурите на морската повърхност са били най-високите за всички регистрирани месеци, каза „Коперник“, смазвайки предишните екстремни горещини, наблюдавани през август 2023 г., с нов връх от малко над 21C в края на месеца. Океаните покриват 70 процента от планетата и поддържат повърхността на Земята годна за живеене, като абсорбират 90 процента от излишната топлина, произведена от въглеродното замърсяване на човешката дейност от зората на индустриалната ера. По-горещите океани означават повече влага в атмосферата, което води до все по-променливо време, като свирепи ветрове и силен дъжд. Цикличният „Ел Ниньо“, който затопля морската повърхност в южната част на Тихия океан и предизвиква по-горещо време в световен мащаб, се очаква да изчезне до началото на лятото, каза Буонтемпо. Той добави, че преходът към охлаждащия феномен „Ла Ниня“ може да се случи по-бързо от очакваното, потенциално намалявайки шансовете 2024 г. да бъде още една рекордна година.