Руският президент Владимир Путин за първи път призна, че руската държава изцяло е финансирала частната военна компания "Вагнер".

"За една година - до май 2023 г., сме платили 86 млрд. рубли. Собственикът на компанията "Конкорд" през Военторг е заработил от държавата 80 млрд. рубли. Надявам се, че никой нищо не е откраднал, или ли е крал по-малко... Но тепърва ще се занимаваме с това", каза той на среща с военни.

Собственик на "Конкорд" е основателят на "Вагнер" Евгений Пригожин, но Путин не го спомена поименно. Още 110 милиарда и 179 милиона "Вагнер" са платили като "застраховки", като парите отново са получени от държавата.

Досега руската държава не признаваше, че финансира пряко или косвено "Вагнер", която изпълняваше "мръсни поръчки" по света. По време на Мюнхенската конференция за сигурност френският президент Емануел Макрон обвини Путин в лъжа именно по този повод. "Преди година разговарях с Путин и той ме увери, че Русия няма нищо общо с "Вагнер", каза той. През май миналата година, след като войната в Украйна вече бе започнала, външният министър на Русия Сергей Лавров заяви: "Вагнер" е частна военна компания, която няма отношение към руската държава".

ФСС (Федерална служба за сигурност) прекрати делото срещу собственика на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин за опит за въоръжен метеж на 24 юни, защото "участниците прекратиха действията си преди да ги осъществят", съобщи по-рано пресслужбата на Службата за сигурност, предаде РИА "Новости".

Наказателното дело беше образувано на 24 юни. Когато Пригожин заяви, че се отказва от щурм на Москва, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че делото ще бъде прекратено. Това обаче не се случи веднага, както се очакваше. Снощи в извънредно обръщение руският президент Путин не употреби за случилото се на 24 юни метеж, а бунт. А в събота в първото си извънредно обръщение каза, че "действията на метежниците са престъпна авантюра, удар в гърба на Русия и измяна, която е резултат на прекалени амбиции и лични интереси". Не се повдига въпросът, че "Вагнер" убиха 13 руски пилоти, пратени да бомбардират колоните на "Вагнер", напредващи към Москва. В последното си изявление Пригожин обясни това със самоотбрана, защото вертолети и самолет на редовната армия ги атакували. 

Опозиционният канал NEXTA коментира язвително решението - "можете да убиете 13 летци и да свалите няколко вертолети и самолети, да плените милионен град и да заплашите с поход към столицата, но нищо няма да ви се случи за тези незначителни постъпки. Но може да напишете коментар или да осъдите войната в разговор с доносник и да ви тикнат в затвора за 10 години. Африканизацията на Русия върви успешно."

Беларуският президент Александър Лукашенко потвърди, че Пригожин е в Беларус, но от думите се разбра, че това е само временно решение. "Както вчера Путин обеща, гаранциите за безопасност бяха предоставени. Пригожин вече е в Беларус. Както обещах, ако те искат известно време да се презареждат и прочие, ние ще им помогнем. Естествено за тяхна /на "Вагнер"/ сметка", каза Лукашенко. Той опроверга информацията за строителство на лагери за бойци на "Вагнер" на беларуска територия. "Засега никакви лагери не строим. Ако те поискат /както разбирам, оглеждат някакви територии/, ще ги настаним. Слагайте си палатките, моля. Но засега те се намират в Луганск, в свои лагери", каза той. Лукашенко уточни, че в Беларус няма да има пунктове за набиране на бойци за "Вагнер".

По-рано руското Министерство на отбраната съобщи, че "тече подготовка по предаване на тежкото въоръжение на "Вагнер" на руската армия". 
 

Путин благодари на войската

На среща в Кремъл с военнослужещи Путин благодари за поведението им по време на т.нар. Поход на справедливостта, воден от "Вагнер" към Москва : На практика вие спряхте гражданска война, действахте точно и уверено!. Той заяви "Армията и народът не бяха с метежниците", игнорирайки радостта, с която бяха посрещнати вагнеровци в Ростов на Дон. 

Руският президент призова за минута мълчание в памет на загиналите пилоти и отново не съобщи точния им брой. 

Преговори

Беларуският президент Александър Лукашенко описа зрелищно как се е стигнало до намесата му като посредник по време на въоръжения метеж на Евгений Пригожин на 24 юни.

"В събота сутринта, от 8 часа, при мен започна да пристига тревожна информация за ситуацията в Русия. Някои ми подсказаха какво пишат в тези Телеграм-канали, меседжери... Чрез ФСС и нашия Комитет за държавна сигурност, генерал Тертел ми докладва: "Путин иска да се свърже с вас". Казах: "Разбира се". В 10.10 часа ми позвъни и най-подробно ми информира за ситуацията в Русия. Зададох на Путин няколко въпроса, в това число и за противодействието на това, и разбрах, че ситуацията е сложна. Няма да конкретизирам тази част от разговора.

 Най-опасното, както разбрах, е не в това каква е била ситуацията, а как тя можеше да се развие и нейните последици. Това бе най-опасното. Аз също така разбрах, че е взето твърдо решение - да се унищожат! Предложих на Путин да не бърза. "Дай, казвам, да поговоря с Пригожин, с командирите му". Той ми отговори: "Слушай, Саша, това е безполезно. Той даже телефона не си вдига, с никого не иска да разговаря".

Питам: "А къде е той?"

"В Ростов".

Казвам: "Добре. И най-лошият мир е по-добър от всяка война. Не бързай. Ще пробвам да се свържа с него."

Той за пореден път ми казва: "Това е безполезно".

А аз му казвам: "Добре, почакай..."

Така разговаряхме може би половин час. След това той ме информира какво става на фронта. Помня думите му: "Знаеш ли, колкото и да е странно, на фронта ситуацията е по-добра от когато и да било".

Казвам му: "Виждаш ли, не всичко е толкова зле".

В 11 часа. Трябваше още и телефоните да им намерим. Питам: "Как да се свържем с него? Дай ми телефон". А той казва: "Вероятно ФСС има телефон". Уточнихме се. Към средата на деня имахме цели три канала, по които да говорим с Ростов.

"В 11 часа той /Пригожин/ мигновено си вдигна телефона. Т.е. ген. Евкуров го повика и му даде телефона: "Ето, президентът на Беларус звъни, ще разговаряш ли?" "С Александър Григориевич ще разговарям". Чувам техния разговор. Взе телефона. Разговорът бе еуфория. Евгений беше в пълна еуфория. Първият рунд разговори - 30 минути, главно псувахме. Изключително. След това анализирах - псувните бяха 10 пъти повече от нормалната лексика. Той, разбира се, се извини и започна с псувни да ми разказва. Мислех си - как да подходя, за да започнем тези преговори. Момчетата току що са дошли от фронта. Видели са хиляди свои загинали приятели. Момчетата са много обидени, особено командирите. И както разбрах, те много влияеха /аз предварително бях изчислил това/ на самия Пригожин. Да, той е такъв, героичен мъж, но върху него оказват натиск и влияние онези, които са ръководили тези щурмови отряди и се видели тази смърт. И в тази ситуация, прехвърлил се оттам в Ростов, в полубясно състояние, аз водя с него този диалог. Казвам му: "Женя, никой няма да ти даде нито Шойгу, нито Герасимов, особена в тази ситуация. Ти познаваш Путин толкова добре, колкото и аз. Второ, той с теб не само, че няма да се срещне, ами и по телефона няма да разговаря в тази ситуация".

"Но ние искаме справедливост! Искат да ни задушат! Тръгваме към Москва!", ми казва Пригожин.

"На половината път ще те смачкат. Независимо, че войските /това Путин дълго ми го обяснява/ са на съответния фронт. Помисли за това."

"Не", казва ми. Такава еуфория.

Дълго го убеждавах. Накрая му казах: "Знаеш ли, ти можеш да постъпиш както искаш. Не ми се обиждай. Нашата бригада е готова за прехвърляне в Москва. И както в 1941-а /ти четеш книжки, образован, умен човек си/, ние ще защитаваме Москва. Защото тази ситуация не е само в Русия. И не само, защото това е нашето Отечество. А защото, ако, не дай бог, този смут обхване цяла Русия, а предпоставките за това са колосални, следващите ще сме ние".

Според Лукашенко убеждаването продължило доста време, но това, което окончателно убедило Пригожин да се откаже от похода си към Москва, е именно потенциалната намеса на беларуски военни.

Разговаряйки за втори или трети път, го предупредих. Вече го виждах, че е готов да отстъпи, но аз го предупредих:" Евгений, никакво кръвопролитие. В момента, когато ти умишлено /или не/ убиеш даже един човек, особено цивилен, край! Никакви преговори вече няма да има. И аз няма да разговарям с теб".

Той ми се закле. "Нямаме такава цел и аз ви се заклевам, че това няма да се случи..."

След това ми каза: "Александър Григориевич, няма да искам от президента да ми даде Шойгу и Герасимов, и даже среща няма да искам".

"Добре. Това е много добро решение. В тази ситуация не трябва да напрягаме обстановката и да искаме неизпълнимото."

Следващото условие, за което се договорихме, беше за спиране на по-нататъшното придвижване на колоната на "Вагнер" към Москва. В пет часа вечерта той ми позвъни и казва: "Александър Григориевич, приемам всички условия, но какво да направя - ако спрем, те ще ни унищожат". Казвам му: "Няма. Гарантирам ти. Аз ще поема отговорност за теб".

Бяхме в контакт с руководство на Русия, ФСС се занимаваше основно с този въпрос, с Бортников (директор на ФСС). Започнах настоятелно да ги моля да не правят това. Бортников е умен човек. Той ми каза: "Александър Григориевич, аз не съм глупак, знам какво може да се случи... Ако те спрат, колоната ще бъде изпепелена..." Обещаха да не правят това. Казах му и на Пригожин: "Това е гаранцията".

"Какво правим по-нататък"

"Докато те изведа в Беларус, ти гарантирам пълна безопасност. И на твоите хора".

"Вярвам ви", каза той.

"Значи в тази посока ще действаме".

Путин се готвеше за отбраната на Москва като по време на Втората световна война. "Край Москва бяха изградени пунктове за отбрана. Беше събрано, което бе налично. Путин ми каза, че даже курсантите са били въоръжени, както в годините на войната. Всички бяха въоръжени. И милията даже. Бяха събрали в Кремъл и около Кремъл около хиляди военни. Около 10 000 - прилично количество. Аз бързах. До Москва оставаха 200 км. И се страхувах, че ако вагнеровци се сблъскат с тях там, ще се пролее кръв, и край. Казах на Пригожин: "Добре, Бортников се занимава с това. Трябва да се свържеш с него". "Той не ми вдига телефона", каза Пригожин.

Обадих на Бортников и го помолих да вдигне телефона на Пригожин. Всичко вътре в Бортников клокочеше. Но му казах, че трябва да вдигне телефона и да направи както сме се договорили. Разговорът се състоя, след което колоната на "Вагнер" се обърна и се отправи към своите лагери.

Лукашенко не споделя мнението на Пригожин за Шойгу - смята, че военният министър на Русия е незаслужено критикуван, а той е направил немалко.