Български евродепутати дадоха днес тон за критични изказвания след реч на премиера Николай Денков пред Европарламента, но останаха самотни, защото колегите им не ги последваха. След няколко такива опита депутатът от ДПС Илхан Кючук призова сънародниците си да не предизвикват дебат за вътрешното положение в България, а да се концентрират върху националните цели, по които има съгласие в страната - влизането в Шенгенската зона и еврозоната. А в заключителното си изявление Денков изрази разочарование, че част от българските евродепутати се стремят да предизвикат разединение.

Първи след речта на Денков в дебата "Това е Европа" се изказа от името на ЕНП Андрей Ковачев от ГЕРБ. Той отправи критики към партията "Продължаваме промяната", включително и за трудния избор на председател на Столичния общински съвет. Но намери похвални думи само за вицепремиерката Мария Габриел, която работела много по темата Шенген и еврозоната. Съпартиецът му Андрей Новаков пък намери добри думи за Бойко Борисов като бивш премиер, но бе пестелив за Денков, на когото призна само продължаването на евроатлантическата ориентация на България.

Евродепутатът от групата на социалистите Петър Витанов прикани Денков да отговори какво е отношението на България към дебата за отпадане на ветото в ЕС, състоял се вчера в Европарламента. Темата се смята за взривоопасна и затова предполага дипломатичност. Елена Йончева от БСП призова премиера да бъде по-активен спрямо хутите в Йемен, които отвлякоха кораб с български капитан. Членът на соцгрупата Иво Христов, който е бивш началник на кабинета на президента Румен Радев, обяви, че Европа в момента се подменя в България от думата "евроатлантизъм", което според него не е добре.

Ангел Джамбазки от ВМРО, който членува при консерваторите в ЕП, настоя Денков "да удари по масата на еврократите" и да покаже загриженост повече за българските граждани, а не за интересите на Европа. Съпартиецът му в консервативната група Андрей Слабаков се изказа остро срещу Австрия, Франция, Нидерландия и други западни държави, които по думите му финансират нелегалните канали за мигранти през България.

За разлика от българските евродепутати колегите им от други страни поставиха в центъра на изказванията си стремежа на България и Румъния да се присъединят към Шенгенската зона и еврозоната. Такава позиция изрази с встъпителните си думи и председателката на ЕП Роберта Мецола, според която България е изпълнила всички критерии за членство в Шенген и полага видими усилия за присъединяване към еврозоната.

Запитан преди дебата дали България има "План Б" за Шенген, Денков отговори, че единственият план е страната да получи зелена светлина през декември на Съвета на ЕС. По-късно в речта си той заяви: "България е изпълнила всички изисквания за приемане в Шенгенското пространство и всяко по-нататъшно отлагане е неприемливо и демотивиращо за нашата страна и нейните граждани. Самото функциониране на шенгенското споразумение сега е изправено пред въпросителни и много страни възобновяват проверките по границите си, но не смятаме, че това може да е аргумент за неприемането на България и Румъния. С нашите две държави в Шенген границите на Европа ще са по-добре защитени, и Европа ще бъде по-силна".

Премиерът подкрепи стремежа на страните от Западните Балкани за влизане в ЕС. "Разширяването на ЕС добива изключителна важност - България е била поддръжник на приемането на страните от Западните Балкани в ЕС. Вярваме, че приемането на този решителен за стабилността на Балканите регион трябва да бъдат приети, когато изпълнят всички необходими изисквания, и присъединяването им трябва да се основава на постижения, които отразяват реалното желание на кандидатите да се развият като интегрирана част от европейското семейство, а не на страни, раздирани от политически сметки", каза Денков.

Приветстваме желанието на ЕК да препоръча започване на преговори за присъединяване на Украйна и Молдова, като се надяваме към тази група да се включи и Грузия. Безспорно ЕС се нуждае от укрепване на институциите и усилване на капацитета за решаване на проблемите, но този процес и процеса по присъединяването на нови страни трябва да вървят успоредно, каза още Денков.

Днес в Европа все по-често се забелязват признаци на умора от войната в Украйна, и се надигат гласове против помощта за украинския народ и бежанци. Печално известно е как завършиха опитите Хитлер да бъде омилостивен с непрекъснати отстъпки - същото важи и днес. Войната на Путин срещу Украйна всъщност е война на Путин с Европа. Като помагаме на Украйна, помагаме на Европа и защитаваме Европа. Иначе утре в положението на Украйна може да се озове Молдова, после Балтийските републики, после Полша, Румъния, България и други европейски държави. Огромното мнозинство от търсещи убежище мигранти се насочват към ЕС, а интеграцията на голяма част от настоящите мигранти върви незадоволително. Нуждаем се от нова стратегия и подход, която да различава мигрантите от войните от икономическите мигранти.