"Васил Левски" все още се води Национален стадион на България, макар и на доизживяване. Но в БФС решиха бързо да му турят кръст и преместиха домакинствата на мъжкия национален отбор в Разград. И преди там са се играли контролни мачове, но първият официален двубой (под егидата на УЕФА) на България на "Хювефарма Арена" се състоя на 2 юни м.г. - срещу Северна Македония (1:1). С обяснението, че се прави от съображения за сигурност, защото в София биха дошли твърде много фенове от съседната държава, което би създало напрежение. После обаче националният тим си остана в Разград и игра срещу Грузия (2:5), Гибралтар (5:1) и Черна гора (0:1). И до края на годината ще си е все там.

Националите по футбол ще са далеч от София през цялата 2023 г.

За втора поредна година българският национален отбор по футбол няма да играе домакинските си мачове в София, а в Разград. Това стана ясно днес, след като вицепрезидентът на Българския футболен съюз (БФС) Емил Костадинов заяви, че и през 2023 г.

18 Яну. 2023

Имаше и други обяснения - интересът в Разград е по-висок, отколкото в София (което не може да се отрече). И още - националите ползват отличната база на "Лудогорец", сякаш БФС не се хвали под път и над път със своята база в Бояна, която в случая

остава да се ползва само от юношеските гарнитури.

Сетне заместник-изпълнителният директор на футболния съюз Христо Запрянов изтъкна друга причина - от БФС са решили да правят домакинства на ротационен принцип. Не, че нещо, ама това свежда нещата отново само до Разград, тъй като единствено това съоръжение извън София е от четвърта категория по критериите на УЕФА и може да посреща официални мачове.

"Идеята ни в момента е т.нар. "roadtrip". Нещо, което се случва в доста държави. Испания и Италия са най-ярките примери. Идеята е да доставиш на хората в съответния регион допълнителна емоция", обясни Запрянов пред Dsport. Да, но като се замисли човек, емоциите си остават за Североизточна България. Защото просто няма къде другаде. Предстои откриването на ст. "Христо Ботев" в Пловдив в края на април, но за момента на него ще могат да се играят само мачове от Първа лига. Нужни са още подобрения, за да може съоръжението да получи четвърта категория на УЕФА. Сиреч - националите в най-добрия случай биха играли скоро там единствено контроли. Официални мачове - в по-далечно бъдеще.

Но най-шокиращата причина за местенето на националния отбор в Разград бе сервирана от члена на Изпълкома на БФС Йордан Лечков. Той заяви пред Gong.bg, че просто "Васил Левски" не покрива стандартите на УЕФА. "Националният стадион вече не отговаря на изискванията на УЕФА. Бяха правени достатъчно компромиси благодарение на добрите наши контакти в европейските комисии и УЕФА, това е самата истина. Най-категорично го заявявам - националният стадион "Васил Левски" вече не отговаря на новите изисквания,

даже осветлението не отговаря, както и теренът",

уверено заяви Лечков.

Няма да категоризираме изказването му като истина или не, но се оказва, че реалността е малко по-различна. На "Васил Левски" все още може да се играят мачове от категория 4 - от групови фази в европейските клубни турнири, от европейски и световни квалификации, както и от турнира Лига на нациите. Да, това е възможно с доста компромиси от страна на УЕФА, тъй като съоръжението е морално остаряло и по доста показатели не отговаря на критериите - за големи мачове има затруднения да се осигурят помещения за офисите на УЕФА, които да отговарят на нуждите. Паркингът не е достатъчен, но тук положението се закърпва, благодарение на този от близката метростанция. Самият факт, че стадионът е в центъра създава затруднения в трафика по време на важни двубои. Понякога дори като салон за VIP гости се ползва закритата писта за лека атлетика. А списъкът с недостатъци е още по-дълъг.

Но въпреки това квалификацията срещу Черна гора можеше да се играе на "Васил Левски", независимо от твърденията на Лечков. А също и предстоящата срещу Сърбия на 20 юни.

В това уверяват от Национална спортна база (НСБ), откъдето отговарят за стопанисването на Националния стадион. "Действащото разрешение за използването на Националния стадион за провеждането на международни спортни мероприятия за период от една година е издадено на 2 август 2022 г. от областния управител на София. Съгласно тази заповед, на практика, стадионът е

лицензиран за провеждането на международни футболни срещи

до 1 август 2023 г. Що се отнася до състоянието на осветлението на Националния стадион, то последният сертификационен акт е издаден на 17 януари 2023 г. Съгласно този документ - "Протокол за контрол на изкуствена осветеност", Националният стадион "Васил Левски" покрива изискванията и нормите на УЕФА за съответстващата му категория стадиони... В НСБ ЕАД не е постъпвала официална информация, че Националният стадион "Васил Левски" не отговаря на изискванията на УЕФА за провеждане на футболни срещи", се казва в становище пред "Спортал".

И така - на Лечков ли да вярваме или на НСБ? Ясно е, че "Васил Левски" е морално остарял, ясна е нуждата от нов стадион, ясно е също колко сме далече от такъв, както и от нормални стадиони за клубовете изобщо. Но все пак - на Националния стадион може да се провеждат мачове поне до края на юли 2023 г. А при евентуални нови компромиси - и след това, защото част от клубовете, които имат амбиции да участват в евротурнирите, са заявили за домакинските си мачове именно "Васил Левски" за сезон 2023/24.

А вече в БФС сами трябва да отговорят каква е точно причината националите да не играят повече в София, въпреки че имат все още право за това. Във всеки случай доводите на Лечков не отговарят напълно на истината. Не е ясен напълно и ефектът от преместването. Всъщност е ясен в един аспект - базата на "Лудогорец" едва ли се ползва безвъзмездно, докато "Домът на футбола" в Бояна не е посрещал лагер на мъжкия национален отбор от октомври 2021 г.

ПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ ДОВЕДОХА ДО БАВНАТА СМЪРТ НА "ВАСИЛ ЛЕВСКИ"

И все пак - "Васил Левски" скоро, най-много до няколко години, ще си остане само за вътрешно ползване. Макар, че можеше да не става така. Съоръжението е открито през юли 1953 г., т.е. съвсем скоро ще навърши 70 години. През този период са му правени два основни ремонта. Първият започва през 1998 г. и се бави заради проблеми с фирмата, извършваща ремонтните дейности, като фантастичните за времето 15 млн. лв. се оказват недостатъчни. След идването на Васил Иванов-Лучано като председател на Държавната агенция за младежта и спорта през 2001 г. започва ударно завършване на дейностите, които приключват на следващата година (когато Лучано вече се води спортен министър). Откриването е съпроводено с футболен празник - двубоя срещу Хърватия (2:0) от 12 октомври 2022 г., за който трибуните са претъпкани.

Има и следващ ремонт, за около 1 млн. лв. през 2015 г., когато министър е Красен Кралев. Оправянето на течовете, подмяната на тревната настилка и поставянето на ново табло обаче са си козметични дейности. Като цяло стадионът си стои в архаичен вид.

През годините се наслушахме на обещания за мащабно модернизиране на съоръжението. То беше подготвяно да приема мачове от Евро 2020. Залегнало бе и в плановете на злополучната (и несъстояла се) обща кандидатура със Сърбия, Гърция и Румъния за Евро 2028 и Мондиал 2030.

Всичко си остана обаче в сферата на плановете и по-скоро на популистките кьорфишеци. Междувременно бяха лансирани варианти за нов национален стадион в София - в района на 4-и км, в "Обеля", в "Люлин", след резиденция "Врана" и т.н. Всичко това също се оказва засега само медийна дъвка. Не успя и проектът за нова футболна арена на мястото на ст. "Славия", на който да играе и националният отбор.

Междувременно всички наши съседни държави могат да се похвалят с модерни стадиони. В Сърбия строежът на шумно прокламирано съоръжение в покрайнините на Белград (за 225 млн. евро) се очаква да приключи през 2024 г. В Северна Македония дори работят по още един стадион в Скопие. В Тирана могат да се похвалят с "Арена Комбътаре" за 85 млн. евро. В Черна гора и Косово също вече строят свои представителни стадиони. "Арена Национала" в Букурещ пък приема мачове и големи концерти още от 2012 г.