Медия без
политическа реклама

5 фактора, които могат да повлияят на войната в Украйна

Телеграм канал на Валерий Залужни
След две години на войната в Украйна не й се вижда краят

Днес се навършват две години от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна. През това време характерът на войната и прогнозите за нейното развитие няколко пъти се променяха, при това доста радикално.

Първата годишнина съвпадна с времето на надеждата за Украйна - тогава Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ се готвеха за настъпление и очакваха доставките на тежко въоръжение от САЩ и Европа.

Сега войната окончателно стана позиционна, западната помощ силно бе съкратена, а руската армия започна да изтласква украинските войски от няколко участъка на фронта. Но въпреки това войната е все още на изтощение, без забележими изменения на фронта. Какво може да повлияе на бъдещия ход на войната?

 

Новото оръжие - дроновете

 

Войната в Украйна стана конфликт, в който за първи път започнаха масирано да се използват нови въоръжения, най-вече различни безпилотни системи. В самото начало турските разузнавателно-ударни безпилотни апарати Bayraktar се използваха за разузнаване и за нанасяне на удари по настъпващите руски войски.

Впоследствие от двете страни на фронта се появиха малки дронове-камикадзе, разузнавателни или ударни коптери, Украйна и Русия усвоиха дроновете среден размер, с които могат да се нанасят удари на стотици километри в тила на противника.

Последната мода са FPV-дроновете. Това са скоростни безпилотни апарати, които операторът управлява чрез очила или екран. Те станаха голям проблем за двете страни. В края на януари край Новомихайловка украинските оператори за първи път успяха да отбият атака на руска бронетехника почти изцяло само с FPV-дронове.

В морето безекипажните катери, които се използват от военно-морските сили на ВСУ, ограничиха действията на руския Черноморски флот, заставяйки неговото командване да прехвърли значителна част от корабите от Севастопол в Новоросийск. От 24 февруари 2022 г. досега с такива катери бяха повредени и потопени няколко кораба, включително големият десантен кораб "Цезар Куников". Силно повреден бе и Кримският мост.

Главните достойнства на тези системи с дистанционно или автономно управление са, че са евтини и достъпни. Това ги направи масови и ефективни.

Дистанционните самолети и танкове, управлявани по радио, съществуват още през 1940-те години, но едва масовото производство, невисоката цена и тяхната надеждност превърнаха дроновете сериозен проблем за пехотата, техниката и корабите.

Сега Русия и Украйна купуват много от компонентите за производството на въздушни дронове от Китай, понякога конкурирайки се за едни и същи стоки.

Много експерти твърдят, че дроновете - въздушните и морските, ще изменят характера на войната. Но това не е съвсем така. Дроновете не могат да освобождават или да окупират територии - за това са нужни пехота и бронетехника. Затова не може да се мине без обикновените въоръжения.

Освен това, едва появили се, дроновете се оказаха въвлечени в битка на "щита и меча". Започнаха да се усъвършенстват и методите за протиборство - системите за радиоелектронна борба, скорострелната артилерия със снаряди с дистационно взривяване.

Най-новото направление за развитие на дроновете са автономните оптико-електронни системи за разпознаване на целите, които не зависят от сигнала или навигатора и не могат да бъдат заглушени от системи за радиоелектронна борба. Дроновете се учат да действат на рояци, което също силно усложнява борбата с тях.

Морските дронове също направиха силно впечатление и откриха нова страница във военно-морското дело. Но те имат съществени недостатъци - сравнително неголемият заряд и малкото разстояние, до което могат да достигнат. Макар безекипажните катери, които използват украинците, да могат да стигат до над 800 км, те не могат да са пълноценен флот в отдалечена морска зона. Големите кораби могат да се защитят, а и вече са известни мерките за противодействие - скорострелни артилерийски системи, картечници, топловизори. Радарите, патрулиращите самолети и морските патрули могат да забележат и предотвратят атака на морски дронове на по-далечни разстояния. Все пак безекипажните катери вече принудиха Черноморския флот значително да съкрати своята активност. Украйна инвестира все по-активно и атаките зачестяват.

Страната, която създаде многочислена армия от дронове - много по-голяма от съществуващата в момента, би могла да измени обстановката на фронта, като силно увеличи загубите на противника, преди всичко във военна техника.

 

Изтребителите - новата надежда

 

Украйна се опитва да получи самолети-изтребители от 2022 г. Сега Дания и Нидерландия обещават да ѝ доставят до 60 самолета F-16. Украинските пилоти вече започнаха да се обучават за полети на тези самолети, но кога подготовката им ще приключи и кога ще започнат да ги използват в бой, не е известно.

Преди се обсъждаше възможността за доставка в Украйна и на шведски изтребители JAS 39 Gripen, които също са подходящи за ВСУ - това са непретенциозни съвременни самолети, способни да използват различни боеприпаси европейско производство.

Макар че украинците твърдят, че самолетите са им много нужни за успешното противопоставяне на Русия, тактиката на тяхното използване и характерът на операциите, в които ще се използват, не се разкриват. Изтребителите могат да се използват за удари по наземни или морски цели, борба с други самолети, за противодействие на системите за ПВО, прихващане на крилати ракети и дронове и др.

За Украйна всички тези проблеми са актуални. Например, по време на атаките към Авдеевка руските войски бяха подпомагани от изтребители-бомбардировачи, които пускаха планиращи фугасни авиобомби по цели на линията на фронта. Ако ВСУ имаха изтребители с ракети "въздух-въздух" със съответната далекобойност, можеха да им се противопоставят.

Друг пример са действията на руските вертолети против украинската бронетехника по време на лятното настъпление на ВСУ. Украинската авиация силно би усложнила работата на руските Ка-52.

Украинските изтребители биха могли да нанасят удари по руски цели, подпомагайки наземните сили на ВСУ.

Според някои анализатори появата даже на няколко десетки такива самолети няма да повлияе съществено на войната. Но ако те са в голямо количество, могат да се превърнат в сериозен фактор. Един от руските авиационни експерти в разговор с ББС предположи, че ВСУ могат да станат сериозна сила, която може да се противопостави на руските Въздушно-космически сили, ако разполагат с поне 200 изтребители. Така че изтребителите могат да изменят хода на войната, ако са в достатъчно количество.

От голямо значение е и какво оръжие ще бъде доставено със самолетите. Американските изтребители F-16A, които са на въоръжение в датските и нидерландските ВВС не са от най-новите машини. Някои от тях са били доставени в първата половина на 1980-те години,  което означава, че техните радари и други бордови системи са остарели. Но пък украинските пилоти от самото начало на войната използват доста старите МиГ и Су, а F-16A е ефективен самолет, който по много параметри превъзхожда МиГ-29.

Друго важно обстоятелство е умението на пилотите да използват самолетите в бой, а на щабовете - да планират операции. Ако всички тези фактори съвпаднат, ходът на войната може да се измени, защото руската авиация ще се чувства по-неуверена около фронтовата линия.

 

Чуждестранната военна помощ - все по-голям проблем

 

Проблемите с доставките на западни боеприпаси и въоръжение вече доведоха до отслабване на украинската армия на фронта. В аналитичен материал от 16 февруари Институтът за световна икономика към Килския университет написа, че към този момент ангажиментите на САЩ за оказване на помощ и реалните военни доставки на Украйна са били на практика спрени, тъй като Конгресът на САЩ не е одобрил новия пакет помощи.

Европейската помощ, напротив, продължава да нараства, макар в Европе да има голяма разлика между обещаната и реално доставената помощ. "Към 15 януари 2024 г. ЕС и неговите страни-членки са отделили за Украйна общо 144 млрд. евро помощ, но от тази сума за конкретни цели са били похарчени само 77 млрд. евро", пише Институтът. Това касае най-вече боеприпасите.

През март миналата година ЕС утвърди план, в рамките на който в Украйна трябваше да бъдат доставени един милион снаряда калибър 155 мм. Тези снаряди се използват от цялата тежка артилерия на страните, членки на НАТО, включително за немските самоходни Pzh2000, гаубиците М777 и други артилерийски системи. Към края на март планът  ще бъде изпълнен едва на половина. Европа произвежда достатъчно боеприпаси, за да помага на Украйна и да попълва своите запаси, но европейските производители продължават да ги доставят в трети страни.

Недостигът на боеприпаси доведе до там, че ВСУ бяха принудени да се изтеглят от Авдеевка. Както отбеляза американският Институт за изследване на войната, руската армия се възползва от съкращаването на доставките в Украйна и започна настъпление на минимум три направления - по границата на Харковска и Лугански области към Купянск и Лиман, към Авдеевка и околностите, в района на село Работино в Запорожка област.

Военната помощ за Украйна идва от два източника - от складовете и от производителите в Европа и САЩ. В първия случай страните-донори отслабват своите въоръжени сили, за да помогнат на Украйна. Тази помощ не може да бъде безкрайна, тъй като количеството по складовете е ограничено. Във втория случай проблемът е, че европейският военно-промишлен комплекс изпитва организационни проблеми в стиковането на регулярни доставки на въоръжение и военна техника.

САЩ разполагат с огромни запаси от оръжие и техният ВПК действа в границите на една държава и затова е много по-добре организиран. Но там пък има сериозни политически проблеми, свързани с одобряването на помощта на Украйна от Конгреса. Освен това през ноември в САЩ има избори и един от възможните кандидите - републиканецът Доналд Тръмп, би могъл да съкрати подкрепата, ако влезе в Белия дом.

Влиянието на военните доставки на хода на бойните действия е прост и разбираем - когато помощта се съкрати, руските войски започват да изтласкват украинците. Това едва ли ще доведе до срив на фронта в близко бъдеще, но ако САЩ не успеят да решат политическия въпрос с помощта за Украйна, а европейските страни не успеят да компенсират недостига на американски доставки, липсата на снаряди може да доведе до пропорционално намаляване на боеспособността на ВСУ.

Независимо от използването на високотехнологични системи въоръжение, военният конфликт в Украйна си остава война на количествата и затова съкращаването на всякакви средства за водене на война не може да бъде компенсирано качествено в други области.

 

Мобилизацията - най-чувствителният проблем

 

Във войната на количествата числеността на групировките на фронта е не по-малко важен фактор от недостига на боеприпаси. И тъй като днешното положение на фронта, когато нито една от страните не може да извърши решително настъпление, на първо място заради недостиг на личен състав и техника, не устройва нито Русия, нито Украйна, то може да се предположи, че всяка от страните ще проведе още една вълна мобилизация.

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че военното командване му е предложило да мобилизира през 2024 г. 450-500 хиляди души. Той поиска тази инициатива да бъде обоснована. Във Върховната рада вече има законопроект, който опростява мобилизацията и снижава възрастовата граница от 27 на 25 години. Към него има страшно много поправки и кога и в какъв вид той ще бъде приет, не е известно. Ако ВСУ могат да постигнат мобилизация във вида, в който са предложили на президента, това би дало възможност да се окомплектоват нови съединения, както и да се демобилизират онези, които воюват от началото на руското нахлуване.

В Русия проблемът също е актуален, макар и да не е отразен в законодателни инициативи. Указът за частична мобилизация, подписан от руския президент през септември 2023 г., формално действа и до момента. Тези, които бяха пратени на фронта в самото начало, и досега са си там.

Появи се движение на съпругите на мобилизираните - те молят Путин да помогне за връщането на техните мъже от фронта, но засега неуспешно. А и то не е кой знае колко забележимо движение в руското общество, та да застави властта да предприеме някакви мерки, в частност да започне нова вълна мобилизация. Въпреки това акциите на жените на мобилизираните станаха едни от най-забележимите прояви на протести в Русия от началото на войната. Вероятно опасенията от увеличение на социалното напрежение са един от факторите, спиращи руските власти от нова мобилизация.

Мобилизацията би позволила на Русия да върне част от войниците у дома, но изкушението тя да увеличи числеността на войските в зоната на бойните действия и да получи преимущество пред ВСУ също е доста голямо. Затова е трудно да се предскаже как ще постъпи руското командване, ако получи ново попълнение.

Мобилизацията е нужна и на украинската, и на руската армии. Боеспособността на частите, които се намират на фронта, с времето силно се понижава заради физическата умора и психологическото състояние на хората. Човек трудно понася постоянния стрес заради опасностите, на които се подлага на фронта, взривовете, смъртта на свои приятели. Затова фронтовите части трябва редовно да бъдат извеждани в тила за отдих, а военните да бъдат демобилизарани след известно време.

Но ако едната страна обяви мобилизация, това може да провокира и другата да го направи, защото никой не иска да воюва в малцинство. И макар на пръв поглед при симетрична мобилизация да се съхранява паритет, в действителност увеличението на числеността на войските на фронта също може да окаже влияние на хода на конфликта, като увеличи ожесточените боеве.

 

Икономиката - непредсказуем проблем

 

Докато Европа с огромен труд и много бавно се пренастройва и реорганизира военната си промишленост, руската икономика демонстрира нелоши показатели. През 2023 г. тя дори започна да расте. Причината за стабилността е в огромните бюджетни разходи: властите харчат много за войната, а тези пари се разпределят по цялата икономика. Русия влага пари в разширяването на военното производство - много от съществуващите заводи минаха на денонощен режим на работа, строят се и нови производства. Русия купува въоръжение и зад граница - армията ѝ използва ирански дронове и боеприпаси от КНДР. Това е милитаризирана икономика, зависима от бюджетните пари, която вече прегрява - т.е. тя едва ли ще може да расте дълго с тези темпове. Това бе заявено още в средата на миналата година от руската Централна банка.

Европейски чиновник заяви пред ББС, че ЕС в противостоянието с Русия разчита не толкова на санкциите, които лесно се заобикалят, колкото на това, че руската икономика няма да издържи на напрежението, предизвикано от войната. "Да се смята, че санкциите ще спрат войната, е наивно. Но ефектът им се отразява на руската икономика, която започва да се самоизяжда. Виждаме как военните разходи "изядоха" над 30% от разходите, които трябваше да идат за социални дейности, образование, медицина. По наши оценки Русия ще може да издържи на повърхността още година-година и половина. В средата на 2025 г. очакваме сериозна и мащабна финансова криза там", каза той.

Сама по себе си икономическата криза няма да е фактор, който ще измени хода на войната. Руското ръководство има и други незадействани още механизми като въвеждането на военно положение например. Но икономическото напрежение може да предизвика социални вълнения, на които също ще трябва да се реагира и това да окаже определено влияние на желанието на руското ръководство на продължи войната. Но завършването на самата война, както и нейното начало, вече е в областта на политиката.

 

 

Още по темата

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?