САЩ и Германия са отработили два варианта за настъпление на въоръжените сили на Украйна в рамките на щабно учение, съобщава New York Times. На него е присъствал и началникът на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Марк Мили.

Двата варианта за украинската офанзива са: срещу руските отбранителни линии в североизточната или източната част на страната, включително в Донецк и Луганск, или към сухопътния коридор, свързващ континенталната част на Русия с Крим, за да се разцепи групировката на руските войски на две части, принуждавайки ги да напуснат левия бряг на Днепър.

Логично е да се очаква, че Русия ще положи всички усилия, за да прекъсне украинската офанзива на юг и да задържи фронтовата линия. Освен това Украйна се сблъсква със значителни трудности, свързани със скоростта и количеството на доставките на оръжия и боеприпаси от Запада.

Всъщност по-нататъшният ход на войната ще зависи от това. Напълно възможно е и двете страни да решат да преминат към позиционна война на изтощение, като се надяват след време, чрез доставка на нови видове оръжия, да обърнат хода.

Ако се съди по сегашната динамика на военните действия, сякаш конфликтът е напът да бъде замразен. Но мнозина предупреждават, че ситуацията може радикално да се промени. Според тях нито една от воюващите страни не може да се сдобие с пълна победа, но на сравнително успешно приключване на конфликта могат да разчитат и двете: Кремъл само теоретично, а Украйна и Западът - с по-голямо основание. Все пак трябва да се има предвид, че западните страни, които подкрепят Украйна, имат свои представи за това как би трябвало да приключи войната, и те се различават от украинските. Но без подкрепата от Запада победата на Украйна в близките години е напълно невъзможна заради нейната неспособност да си осигурява техника и боеприпаси, пише Meduza.

Какво може да се смята за победа?

До първото поражение на руската армия край Киев, от речите на руския президент Владимир Путин можеше да се заключи, че Кремъл го устройва само пълна капитулация на Украйна. От март 2022 г. насам обаче целите на Москва са неизвестни. След изтеглянето на войските от Киевска област до есента на 2022 г. внятно се говореше единствено за "освобождаването на Донбас", което можеше да се тълкува като излизане на Русия до границите на Донецка и Луганска области. Втората цел оставаше съхраняването на коридора от Донбас към Крим по територията на Запорожка и Херсонски области.

След "референдумите" за анексирането на четирите юго-източни области на Украйна първостепенна задача стана запазването на тези територии. Отказът от тях /който ще изисква промяна в Конституцията на Русия/ явно ще се смята за поражение във войната.

Не е много ясно обаче в какви граници Кремъл смята да защитава Запорожка и Херсонска области, тъй като там има територии, които са под украински контрол. Вероятно по този въпрос руското ръководство е склонно да бъде гъвкаво. В случая с двете области на Донбас обаче то само се лиши от тази гъвкавост още преди самото нахлуване. Тогава Москва обяви, че признава "народните републики" в границите, в които те са провъзгласени през 2014 г., т.е. това включва цялата територия на Донецка и Луганска области.

В реалността обаче дори постигането на подобна "победа" /замразяване на конфликта, при условие, че никой в света не признава анексиите/ ще означава поражение за Кремъл. Страната е в изолация, основата на нейното благополучие - експортът на енергоносители в Европа - рухна, руската армия показа своята слабост, Украйна се сближи със Запада и в политически, и във военен план. Русия ще получи и нерешен конфликт с крайно враждебна държава до границите си. Четирите украински области и коридорът към Крим е твърде малка компенсация за такива политически и икономически загуби.

Но в качеството на "фиксация на загубите" /т.е. спиране на бойните действия за избягване на нови загуби/ такава "победа" е теоретично по-добра, отколкото Кремъл може да разчита в близките месеци и години. При това пътят към дори такъв резултат може да е дълъг: руската армия може да изтиква украинските войски от Донбас, но много бавно и с огромни жертви, които ще изискват на практика създаване на нова армия на мястото на изтощената стара. Първият епизод от това изтикване /с превземането на Северодонецк, Лисичанск, Лиман през пролетта на 2022  г./ завърши с поражението на Русия в Харковска област и край Херсон само след няколко месеца. Сегашното настъпление в Донбас по нищо не се различава.

Другите варианти за "победа" предполагат разгром на украинската армия. Той е възможен само ако Киев или Западът се откажат от по-нататъшна съпротива. А и Киев, и Западът са настроени за победа във войната, макар да я разбират по различен начин.

Слез изтеглянето на руските войски от Киевска област в края на март 2022 г. украинските власти ясно дефинираха своето разбиране за победа: възстановяване на суверенитета над цялата територия в международно признатите граници отт 1991 г. /т.е. с целия Донбас и Крим/. По отношение на Крим в началото имаше съмнения как той да бъде върнат - дали със сила или с преговори /които дори при поражение на Кремъл ще са дълги/. С нарастването на западната помощ Киев стана по-категоричен - Крим трябва да бъде върнат от украинската армия. Тази позиция се подкрепя както от успехите на Въоръжението сили на Украйна на бойното поле /макар че мащабът им не обещава лек път към такава победа/, така и от Запада.

Подобно разбиране за изход от войната изключва всякакви разговори за компромис между Москва и Киев.

На думи Западът е солидарен с Киев, че страната трябва да възстанови суверенитета си върху цялата своя територия. Но има различия за начина, по който това може да стане. Има очевиден консенсус по въпроса, че Путин не трябва да победи, че той трябва да бъде наказан за започването на агресивната война /за назидание на другите диктатори/. От това зависи запазването на ролята на Запада, най-вече на САЩ, в бъдещия свят.

За постигане на това е достатъчно изтикването на руската армия зад границите отпреди нахлуването. А въпросът за Крим и окупираните до 2022 г. части на Донбас трябва да се реши по "пътя на преговорите". Това поне заявяваха САЩ и Великобритания до края на 2022 г., т.е. до есенното настъпление на ВСУ.

По-радикално "наказание" за Кремъл противоречи на стратегията на Запада /и най-вече на САЩ/: коалицията, подкрепяща Украйна, от самото начало се опитва да контролира ескалацията на напрежението.

Така година след началото на войната целите на всички участници са сведени до контрол върху територии. Кремъл е принуден да се откаже от амбициозната задача за унищожаване на Украйна като държава. Русия не разполага с достатъчно сили и ефективна тактика за постигане дори на "по-скромната" цел за окупиране на целия Донбас. Киев не изоставя амбициите си да възстанови напълно суверенитета си, но към настоящия момент няма как да ги реализира, защото изцяло зависи от Запада във военно отношение. Предпазливостта и мудността на Запада води до това, че ВСУ не разполага с достатъчно ресурс, за да освободи изцяло даже територията, окупирана от Русия през последната година.

Всичко това, на пръв поглед, обещава продължителна война на изтощение, която няма да завърши дори и догодина. И все пак има шанс войната да приключи до февруари 2024 г.

Какво е нужно за по-бърз край на войната?

Във войната на изтощение, която през последните месеци върви в Украйна, може да има няколко изхода. Първо, единият от противниците да се окаже в ситуация на критичен дефицит на ресурси. Или пък да изчерпи ресурсите си дотолкова, че съпротивата да стане невъзможна. Или втората страна да получи достъп до източник на ресурси, който съществено да превишава първата. В двата случая губещата страна може да бъде принудена или да поиска мир на компромисни условия, или да претърпи военно поражение. Ако и двете страни изчерпят ресурсите си за продължаване на войната, конфликтът ще бъде замразен. Ако един от противниците измисли стратегия, която да му позволи да харчи по-ефективно ресурсите си или намери начин за по-ефективно унищожаване на ресурсите на противника, тогава тази страна ще постигне победа.

Ако се съди по патовата ситуация на фронта, ресурсите, с които разполагат Русия и Украйна, са приблизително еднакви. Но и двете страни, при всички ограничения, имат възможност да нанесат съкрушителен удар на противника още тази година. Макар че нивото на възможностите е различно.

С мобилизацията Русия реши основния си проблем на първата година на войната - значителното изоставане от ВСУ, които завършиха с първия етап от своята мобилизация в средата на лятото. Очевидно е, че за ВСУ ще е сложно да настъпват така, както го правиха през септември и октомври в Харковска област и в района на Лиман. Но за Русия възникнаха нови проблеми. Новата армия, в която преобладават мобилизираните, не е в състояние да води настъпателни бойни действия. Това беше очевидно по време на проваленото февруарско настъпление край Угледар. В отбрана мобилизираните се проявиха по-добре. Но независимо от общия успех край Сватово и Кременна в началото на зимата, има съмнения, че такива части могат да удържат по-мощен удар на ВСУ.

Русия се лиши от основния си инструмент - артилерийския огън с огромен разход на боеприпаси. Все по-често се говори за "снаряден глад", предизвикан от прекалено активното изразходване на боеприпаси, недостатъчното производство и ударите на далекобойните украински ракети по складовете. Мащабите на кризата все още не са ясни. Едва ли руската артилерия ще остане без снаряди, но категорично няма да може да воюва по старому.

Успехът на частната военна компания "Вагнер" край Бахмут се дължи не само на големия разход на боеприпаси, но и на личен състав, който е използван в качеството на щурмуви групи. Тази тактика не може да се разпростре върху цялата руска армия. Освен това има огромни съмнения дали изразходването на такива човешки ресурси си струва, предвид скромните успехи /дори при вероятна окупация на Бахмут/.

Единственият ресурс, който в момента Русия не използва напълно, но теоретично може да измени ситуацията в полза на руската армия, е авиацията. Тя все още разполага с няколкостотин съвременни самолети, които са показали своята ефективност по време на войната в Сирия и могат да нанасят удари от средна височина. Но "Ислямска държава" и "Ал кайда" не разполагаха с адекватна ПВО, а Украйна все още има такава. От март 2022 г. /след първите големи загуби на самолети/ руската авиация се използва рядко, особено зад линията на фронта. Това дава възможност на украинското командване безпрепятствено да снабдява войските и да прехвърля подкрепления на участъците, където има опасност от пробив. През есента руското командване направи още един опит да унищожи ПВО на Украйна - новото командване начело с ген. Сергей Суровикин започна "стратегически бомбардировки" на украинската енергийна инфраструктура. Идеята беше, че Украйна не може да си позволи да защитава всички критични важни обекти, затова ПВО ще бъдат разпределена по цялата територия на страната, в ущърб на фронта. Така ще бъдат похарчени дефицитните боеприпаси, а и когато са включени радарите, Русия ще може да открие и атакува с противорадиолокационни ракети. В случай на успех тази стратегия би могла да върне на бойното поле руската авиация.

Западът обаче достави свои комплекси за ПВО и така минимизира риска. Но тъй като НАТО също изпитва дефицит на такива комплекси /възлагайки ролята на ПВО на авиацията/, руската армия имаше шанс да спечели тази война на изтощение.

Но през 2023 г. интезитетът на ударите по украинската инфраструктура се понижи. Не е ясно дали това е свързано с факта, че Русия изпитва дефицит на ракети и дронове за продължаване на бомбардировките, или с разочарованието на военното ръководство, което не можа да изведе от строя украинската ПВО. Самият ген. Суровикин бе понижен от командващ "специалната военна операция" до заместник.

При всички случаи руската армия не показа способност ефективно да настъпва в условия на относителен дефицит на боеприпаси. Сегашните опити за настъпление вероятно даже й вредят: изразходвайки ресурси без особен успех, тя може да посрещне доста отслабена момента, когато ВСУ отново предприемат настъпление.

Все пак Русия винаги ще има по-голям мобилизационен резерв, но това предимство не гарантира победа на Кремъл заради недостига на други ресурси - обучени офицери, производствени мощности за съвременна техника и боеприпаси, че дори и пари в бюджета.

Украинското командване очевидно планира да повтори тактиката от лятото и есента на 2022 г.: да застави руските сили да се изтощят в настъпление, за да атакува по-късно с помощта на подготвени резерви. За това говори и фактът, че дори във важната битка за Бахмут ВСУ не задействат всички налични сили. Тази стратегия носи сериозни рискове: миналото лято например ВСУ, очаквайки руското настъпление в Донбас да замре, загубиха агломерацията Северодонецк-Лисичанск, както и Лиман. Лиман по-късно бе освободен, но Лисичанск продължава да е под контрола на Русия и е важна тилова база за настъпление към Бахмут. Сега ВСУ могат да загубат Бахмут. Под заплаха е и най-важният укрепен район във Въгледар, на който се държи цялата отбрана на запад от Донецк. Има риск, ако ВСУ бъдат изтласкани от Кременна, да загубят голяма част от плацдарма край реките Оскол и Северский Донец, откъдето планираха да настъпват в Луганска област. Този риск обаче ще е оправдан, ако украинската армия изведе войната от патовата ситуация и разгроми руските войски в Запорожка област.

След края на руската мобилизация ВСУ трудно ще намери слаб участък на фронта. Особено в Запорожка област, където руското командване е събрало крупни резерви и построи резервна линия на отбрана с бетонни съоръжения, окопи и минни полета. Положението в Запорожка област сега напомня за десния бряг на Днепър през август: Русия се готви за отбрана, местността е гола степ, руската армия има преимущество в артилерията и авиацията.

Украинската армия през пролетта обаче също ще е по-силна, отколкото през лятото на миналата година. В началото на 2023 г. Западът взе решение да достави на Киев стотици бронирани машини и танкове /макар че не всички ще пристигнат още напролет/. Ако се съди по номенклатурата и количеството на обещаната техника, Киев ще успее да създаде няколко ударни маневрени съединения. Но въпреки "снарядния глад" на Русия ВСУ няма да има преимущество в огневата мощ. Така че ще се наложи да настъпва в условията на превъзходство на руската артилерия.

Западните военни смятат, че ВСУ трябва изобщо да се откаже от използването на артилерия по съветски маниер - за временно потискане на отбраната на противника и с голям разход на боеприпаси. Огънят трябва да се насочва по конкретни цели, с широко използване на високоточни управляеми боеприпаси, войските не трябва да се осланя на залпова мощ, а на маневреност, както това правят армиите на НАТО.

Проблемът в случая е, че при настъпление армиите на НАТО използват авиация за унищожаване на целите, а Украйна изостава с авиацията от Русия даже повече, отколкото с артилерията. Западът засега не желае да достави бойни самолети на Киев.

Все пак Украйна има една вече проверена стратегия - удари по уязвими места на логистиката на руската армия. В случая на запорожкия фронт това са кримските пътища, които свързват фронта с тиловите бази, както и складовете в Мариупол, през който минава автомобилният път от Ростовска област. Кримският провлак в района на  Чонгар (около 120 км от фронта) сега е извън радиуса на действие на украинската артилерия. Но САЩ се канят да предадат на Киев по-далекобойни боеприпаси за  HIMARS — Ground-Launched Small Diameter Bomb (GLSDB), които достигат до 160 км.

Какво следва от всичко това?

По всяка вероятност през пролетта ВСУ ще приложат комбинирана стратегия: ще  ударят по логистичните центрове и складове на руската групировка и ще се опитат с помощта на новите механизирани съединения, въоръжени със западна техника, да направят дълбоки пробиви.

Макар че на ВСУ ще им е много по-сложно да настъпват, те нямат друг изход, тъй като скоро ще настъпи моментът, когато Кремъл ще натрупа достатъчно ресурси - техника и боеприпаси - за нова вълна мобилизация. Това може да удължи войната още повече, с всички рискове за неконтролируема ескалация на конфликта, от която Западът така се страхува.

Задачата на ВСУ ще се облекчи от по-смел подход на Запада - например предоставяне на бойни самолети. От решителността на западните страни ще зависи и колко далече могат да стигнат преките участници във войната във втората година и какви условия ще диктуват един на друг.