Украйна удари летището в Мариупол
Атаката идва в навечерието на годишнината от руската окупация на града
Никой не знае колко точно хора загинаха при щурма на Мариупол
В навечерието на годишнината от окупирането на Мариупол от руските войски Украйна нанесе ракетен удар по обекти в града. Взривовете се чуха недалеч от района "Невски", който е "визитна картичка" на местните власти и през март бе посетен от руския президент Владимир Путин.
Властите на Донецката народна република съобщиха, че Въоръжените сили на Украйна /ВСУ/ са изстреляли по Мариупол четири далекобойни ракети, но не уточниха къде са попаднали те. Според ТАСС ракетите са попаднали в района на летището. Не се съобщава има ли жертви и разрушения. Съветникът на украинския кмет на града Пьотр Андрющенко написа, че по предварителни данни на мястото на взрива са били разположени 150 руски военни и система за ПВО. Взривовете се потвърждават и от видео в Телеграм.
Именно на летището в Мариупол Путин кацна с вертолет през март, когато посети града.
За атаката се разбра в деня, когато руското МО публикува видео от посещение на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в "пункт за управление" на едно от обединенията на групировката "Изток" на Запорожкото направление. Неговият вертолет е прелетял на местността на изток от мястото на взрива, примерно на километър от Мариупол.
По публикуваните спътникови снимки се вижда, че ударът е попаднал в подземен бункер на територията на бившата част за ПВО на Въоръжените сили на Украйна в западните покрайнини на града.
Here is imagery showing what this site in Russian-controlled Mariupol looked like before the strike and how it appears now. pic.twitter.com/iOpNIItyvg
— Brady Africk (@bradyafr) 20 май 2023 г.
Нито украинските, нито руските власти разкриват с какви ракети е ударено летището, но се предполага, че това са британските Storm Shadow. Те могат да достигат до 250 км и позволяват на ВСУ да нанасят удари по цели в дълбокия тил на Русия, включително в Луганск. Те са с двойна проникваща бойна глава, предназначена специално за унищожаване на подземни структури.
На 22 май 2022 г., точно преди година, Русия окончателно окупира Мариупол. В този ден в плен се предадоха последните защитници на "Азовстал". Превземането на Мариупол стана за Русия важен стратегически успех и към днешна дата - най-крупната победа от началото на войната в Украйна. Москва получи контрол върху сухопътния коридор от Крим, който по мнението на мнозина в момента е главното достижение в тази война. Украйна пък загуби контрол над Азовско море.
Всичко това се случи с цената на пълното разрушаване на Мариупол и колосални жертви сред мирното население, припомня strana.ua. По различни оценки са загинали между 20 и 60000 души, което превръща събитията в града в най-голямата хуманитерна катастрофа в Европа след Втората световна война.
От една година руските власти се опитват да направят града "витрина за възстановяването на Донбас", като провеждат там ремонтни и строителни работи. Но Мариупол е далеч от нормалния живот.
80 дни в ада
YouTubeБоевете за Мариупол започнаха веднага след нахлуването на Русия в Украйна на 22 февруари 2022 г. Украинската армия отдавна се готвеше за подобно развитие, като си даваше сметка, че Мариупол ще е една от вероятните цели. Източните покрайнини на града бяха превърнати в укрепени райони, а в самия Мариупол се намираха едни от най-боеспособните части - полкът "Азов" и 36 бригада на морската пехота. Имаше и граничари.
Но ситуацията от самото начало се развиваше по най-лошия възможен сценарий за Украйна. Главният негативен фактор бе пробивът на руските войски от Крим и фактически безпрепятственият им марш към Бердянск, който бе превзет почти без бой на 27-28.02. След това обкръжението на Мариупол, към който руснаците и подразделенията на самопровъзгласилата се Донецката народна република вече се бяха плътно приближили от изток, стана просто въпрос на време. Още повече, че Волноваха също бе бързо обкръжена, което откри пътя на руснаците към Мариупол от север.
Защо в този момент не бе дадена заповед за извеждането на гарнизона, за да се избегне последвалото обкръжение, е въпрос, който все още е открит. Обикновено властта отговаря на дръзналите да го зададат с: "Съпротивата на гарнизона в Мариупол сковаваше значителни сили на руснаците и помогна на Украйна да спечели време за укрепване на отбраната".
Още по-важният въпрос е
защо не започна масова евакуация на жителите на града
в последните дни преди нахлуването или поне в първите дни на войната. Жителите на града често задават въпроси и за поведението на кмета на града Вадим Бойченко, който се оказа, че е напуснал града още в първите дни на войната, но продължаваше всеки ден да прави обръщения "от Мариупол", уверявайки, че ситуацията е под контрол. Самият Бойченко твърди, че му е било "наредено" да напусне града на 27 февруари, защото спецслужбите получили сигнал за готвено срещу него покушение. А след това не могъл да се върне вече в града заради боевете.
На 2 март Мариупол се оказа в обкръжение. Започна и морска блокада по Азовско море. Руската армия подложи града на масирани артилерийски обстрели. В Мариупол вече нямаше ток и вода, спря и доставката на продукти - така започна мащабната хуманитерна катастрофа, която съпровождаше периода на боевете /а в много аспекти продължава и сега/.
Украинските сили под командването на командира на полка "Азов" Денис Прокопенко оказаха упорита съпротива. Руската армия бе принудена да щурмува практически напълно отрязания от света град два месеца и половина, разрушавайки го напълно.
Първите опити за евакуацията на хора от Мариупол започнаха на 5 март, но бяха саботирани: Украйна и Русия взаимно си размениха обвинения за обстрелите. Русия не разрешаваше хората да се евакуират на контролираните от Украйна територии и обвиняваше Украйна, че не разрешава те да стигнат до руска територия.
На 9 март бе нанесен удар по родилния дом в Мариупол, където загинаха петима души и минимум 17 бяха ранени. Украйна обвини за това руската авиация. По-късно до този извод стигнаха ООН и ОССЕ. Руснаците твърдяха, че в родилния дом се е намирала "оборудвана огнева точка на ВСУ". Украйна опроверга тези твърдения.
Първата успешна евакуация от града към украинска територия бе осъществена на 14 март, когато успяха да излязат 160 автомобила. Към оня момент руските войски вече контролираха всички крайни квартали на града. На следващия ден града успяха да напуснат около 4000 автомобила и 20 000 жители. Част от тях се отправиха към украинските територии, други - към руските.
На 12 март украинският Генерален щаб призна загубата на източните квартали на града. По същото време чеченският лидер Рамзан Кадиров обяви, че и негови подразделения участват в щурма на града.
На 16 март бе разрушен мариуполският Драматичен театър, който служеше за бомбоубежище. Според оценки на Украйна и ОССЕ там са загинали около 300 души. Всички са единодушни, че ударът е нанесен от руската авиация. Руското министерство на отбраната обаче твърди, че сградата е била минирана и взривена от "Азов". Доказателства за това обаче не бяха представени.
Въпреки бавното придвижване на руснаците, стратегически ситуацията в града изглеждаше безизходна за украинските сили и падането на града бе въпрос на време. На 20 март Русия постави ултиматум - предалите се на 21 март украински военни няма да бъдат взети в плен, а ще бъдат изпратени на контролирана от Украйна територия по хуманитарен коридор. Украйна отхвърли ултиматума. Към онзи момент, по думите на украинския президент Володимир Зеленски, в града има около 100 000 мирни жители.
Паралелно от Киев идваха заявления, че Мариупол ще бъде деблокиран. Особено активен в заявленията беше шефът на разузнаването Кирил Буданов. Но на практика това бе невъзможно, защото линията на фронта, на която имаше украински войски бе вече далеч от града.
След това тонът на властите се смени. Съветникът към офиса на президента Зеленски Алексей Арестович започна да обяснява колко е сложно градът да бъде доблокиран и че се търси решение, което ще бъде не военно, а политическо.
На 24 март руски войски се появиха в центъра на Мариупол. На 2 април бе превзета сградата на Службата за сигурност в града и започнаха
интензивните бомбардировки на "Азовстал", който се превърна в главната цитатела за отбрана.
Заводът бе подходящ за отбрана, защото там има мощни подземни укрепления, построени още в съветски времена.
Освен "Азовстал" украинските сили контролираха и югозападната част на Мариупол: Приморския район и няколко промишлени зони. Но към 10 април руските войски успяха да разцепят отбраната, като изолираха украинските сили на две места - в пристанището и в "Азовстал".
Тогава за първи път се появиха признаци за пропукване в защитата на града. Руснаците публикуваха видео с предаването в плен на морските пехотинци от 501 батальон. Преди няколко дни украинската Служба за сигурност обяви, че това е станало заради предателство на един от командирите на подразделението - той е заблудил подчинените си, че ще се изтеглят по заповед от украинския Генерален щаб.
На 11 април на страницата във Фейсбук на 36 бригада на морската пехота се появи драматично обръщение към украинския народ, в което морските пехотинци заявяват, че фактически са изчерпали възможностите за по-нататъшна съпротива заради огромните загуби и липсата на боеприпаси. Те разкритикуваха и командването на ВСУ.
На 13 април руснаците превзеха територията на металургичния комбинат "Илич", която се защитаваше от подразделенията на 36-а бригада на морската пехота. Част от украинските военни попаднаха в плен, а друга част под командването на Сергей Волински се присъединиха към полка "Азов" в "Азовстал". По-късно "азовци" обвиниха попадналия в плен командир на 36-а бригада Владимир Баранюк, че не е изпълнил заповедта на командира на "Азов" и се е опитал да се измъкне от града с щурм, с което е отслабил отбраната на Мариупол. Баранюк даде интервю от руски плен, в който заяви, че се е решил на щурма, защото е свършил боеприпасите и е било безмислено да остава в "Илич". Началникът на щаба на 36-а бригада Кормянков пък разкритикува "азовци", че лошо са организирали отбраната на града.
На 16 април бе превзето морското пристанище на Мариупол. А руснаците поставиха нов ултиматум на защитниците на "Азовстал", който те отхвърлиха. На 19 април руснаците започнаха щурм на "Азовстол" и превърнаха завода в основна тема на войната. Стана ясно, че Украйна няма как да помогне на обкръжените си сили там, макар че не искаше и да се предаде. Към онзи момент
защитниците на "Азовстал" вече бяха станали символ на украинската съпротива.
Зеленски, който към онзи момент все още не беше формално прекратил преговорите с Русия, заяви, че те ще приключат, ако Русия унищожи защитниците на "Азовстал". Предприеха се опити да се достави подкрепление на вертолети и да се изведат ранените, но те бяха единични и много опасни: Русия редовно сваляше вертолетите.
Към 20 април руснаците контролираха вече целия град без "Азовстал" и започнаха да прехвърлят войски на други направления. На 21 април министърът на отбраната Сергей Шойгу докладва за завършването на боевете за Мариупол. Путин нареди да не се щурмува завода, а да се блокира, за да няма загуби. Но щурмът на практика продължи и дори се усилиха бомбардировките.
На 21 април украинската страна предложи преговори за извеждане на военните и на мирните жители от "Азовстал" към контролирани от нея територии. Русия отхвърли предложението, както и идеята те да бъдат евакуирани в трета страна - Турция.
От тази дата се увеличиха и обръщенията на защитниците на "Азовстал", които говореха за критичната ситуация в завода и за недостига на храна и лекарства. Русия едностранно обявяваше за отварянето на "хуманитарни коридори" за извеждането на жените и децата, но никой не се възползва от тях.
На 1 май все пак започна евакуацията на гражданите от "Азовстал", като за три дни оттам излязоха около 100 души. На 4 май Русия възобнови щурма на "Азовстал", но евакуацията на гражданите да продължи и приключи на 7 май.
Рязко се изостри и риториката на защитниците на "Азовстал", които вече открито критикуваха украинските власти, че не намират изход от ситуацията. "Азовци" провеждаха пресконференции директно от "Азовстал" и темата активно се обсъждаше в украинското общество, където напрежението нарастваше.
По-късно стана ясно, че още на 9 май са се състояли първите преговори на "азовци" с руснаците при посредничеството на руското и украинското разузнаване. Тогава бе договорено, че украинските бойци ще прекратят съпротивата и ще се предадат в плен, като ще бъдат изведени на територията на Донецката народна република. На 16 май процесът започна и продължи до 20 май. Командирът на "Азов" Денис Прокопенко заяви, че има заповед от командването да прекрати съпротивата.
На 20 май Русия обяви, че
в плен са се предали 1908 военнослужещи на Украйна.
По-голяма част от пленените вече се върнаха в Украйна след обмен. Най-големият, в който бяха включени и командирите на мариуполския гарнизон начело с Денис Прокопенко, стана през септември 2022 г. Тогава Украйна предаде на Русия олигарха Медвечук. Командирите на "Азов" бяха задължени да останат в Турция до края на войната.
Операцията по окупацията на Мариупол продължи точно 80 дни.
По данни на Донецката областна военна администрация в боевете за града са загинали над 22 000 мирни граждани. По други оценки загиналите са над 60 000. Разрушени са 90% от сградите в града - всички болници, училища и детски градини. Хуманитарната и човешката катастрофа е главният резултат от боевете за Мариупол. Кадрите от погребения в дворовете на жилищните сгради, живеещите в подземията семейства и безпрецедентните след Втората световна война разрушения станаха предупреждение за това какво може да се очаква при щурма на други големи градове, които не смятат да се предадат и се готвят за отбрана. Именно разрушенията в Мариупол станаха една от причините за масовата емиграция от онези региони на Украйна, които бяха заплашени от руското настъпление.
Следвоенният живот в Мариупол не е много оптимистичен
- градът се опитва да оцелее и да преодолее по някакъв начин последиците от разрушителната война.
В края на март 2023 г. руският президент Владимир Путин посети Маруипол. На 2 май той отново обърна внимание на града, като участва дистанционно в откриването на трамвайното обслужване в града.
Русия започна и да възстановява част от сградите в града. Всяка ремонтирана сграда гръмко се рекламира. Новият квартал, който посети Путин, се нарича жк "Невский" и на неговата фасада е нарисувана девойка в цветовете на трикольора. Но по данни на украинските власти в града са разрушени 38 000 сгради, от които над 1000 многоетажни блокове. А в "Невски" са построени 35 сгради с 2500 апартамента. До края на годината се планира да бъдат построени още 30 сгради с 2700 апартамента. Вече има построено училище и детска градина.
Но "Невски" е по-скоро демонстрационен проект за медиите и висшестоящите гости от Русия. В останалата част на Мариупол разрушените сгради си стоят или се доразрушават. 407 сгради са обявени за непригодни за възстановяване. 321 вече са съборени, а до края на годината трябва да бъдат разрушени още 86.
Активно се възстановяват и паметниците, посветени на Втората световна война.
.jpg)
Твърди се, че пълната реконструкция на Мариупол, включително летището, ще завърши до края на 2025 г. Какво ще се случи дотогава обаче, не се знае. Мариупол е едно от основните направления на потенциалното настъпление на ВСУ. Украинската армия вече разполага с далекобойни ракети, които са в състояние да достигнат до града.
От обявите по стълбовете в Мариупол може да се научи много за живота в града. Най-популярните услуги са поставянето на стъкла, надгробни плочи, теглене на пари, санитарна техника. Т.е. хората активно се занимават с ремонт на жилищата си, погребване на близките си и получаване на пари за оцеляване.
.jpg)
Разрухата вдигна рязко цените и те вече са космически. "Продавам цяла къща в центъра на града. Нанасяне - веднага", пише авторът на една обява, който е приложил и снимка. Той иска 2,2 млн рублей (25 370 евро).
Цените на наемите също са скочили. Двустайно жилище без ремонт с едва възстановени прозорци се дава за 20 000 рубли на месец /230 евро/.
Тези цени се диктуват от две обстоятелства - недостиг на неразрушен жилищен фонд и огромното количество пристигнали работници от Русия и ДНР, които трябва да възстановят Мариупол. Така Мариупол е сред малкото градове в Донецка област, където не само има работа, но заплатите са добри. Най-търсени са строителните работници. Заварчик примерно взима 80 000 рубли, ръководител на строителен обект - 120 000 рубли, инженер - 170 000 рубли. Проблемът е, че не винаги заплатите се плащат на време. При посещението на Путин през март местните жители се жалваха точно от такива проблеми.
Банкови карти се приемат само в няколко супермаркета. Всички останали разплащания са кеш.
Популярни са и пазарите, макар че търговията е организирана буквално върху руините. Според продавачите продуктите се носят предимно от Запорожието, Крим и Ростов.
Не е ясно колко хора живеят в момента в Мариупол. По данни на Русия, към февруари 2023 г. в града са се намирали 230 000 души и има наплив от завръщащи се. По думите на съветника на украинския кмет Пьотр Андрющенко в града остават около 90 000 души, като мнозина напускат.
По думите на гражданите работа има в строителството, търговията и комуналната сфера. Но основните заводи, в които е работила по-голямата част от населението - "Азовстал", "Азовмаш" и "Илич", са разрушени и минирани. Има остър недостиг на лекари: много местни лекари са напуснали, а руските не бързат да идват.
Както и в другите окупирани населени места, в Мариупол се провежда доброволно-принудителна паспортизация. Който няма руски паспорт, няма достъп до множество услуги. Работа например може да се започне само с руски паспорт. Ако някой все пак бъде назначен с украински паспорт, плаща 33% данък "за помощ на държавата", както чуждестранните граждани на Русия. Същата е и политиката по отношение на пенсиите. Отначало на всички са плащали еднакви пенсии — 10 700 рублей (123 евро). Сега пенсионерите с украински паспорти получават по-малко.
можете да направите дарение през PayPal
