“Новини с добавена стойност” е неделен радиобюлетин в стил исторически пънк-рок.
***
Аз, да ви кажа, съм голям борец срещу фашизма и милитаризма.
Обаче забелязвам, че тая дума фашизъм се употребява малко произволно, малко приблизително.
Обществото е приело, че това е някаква лоша дума - значи е подходяща, ако искаш да оскърбиш опонента. Все едно да кажеш пън или чукундур. Кратуна, тиквеник, магаре. Дъска, талпа, селска пръчка. Овца.
Всички тия еротични думи са контекстови синоними и хората ги употребяват безразборно като равностойни термини.
А то има известна разлика. Фашизмът не е селска пръчка, а сноп с пръчки.
Фасциите в древния Рим са били точно това - сноп с пръчки, символ на властта и единството.
От тия фасции на умрелия латински език произлизат термините фашо и фашизъм.
Снопа с пръчки съм сигурен, че го разпознавате като символ - знаете как старият Хан Кубрат легнал на смъртния си одър, па извикал синовете си да им предаде този урок.
Подобни предания имат кажи-речи всички европейски народи.
Мотивът за снопа с пръчки е доста древен и се открива още при Езоп, прародителя на сатирата. Езоп има такава съвсем кратка басня за селянина и неговите синове, които много се карали, пък той им показал нагледно урока с пръчките. Една по една селските пръчки се чупят лесно, ала когато са обединени и свързани в сноп, са непобедими. Това нещо Езоп го разправял на древногръцки още в 6-я век преди Новата ера, а сигурно и той го е чул отнякъде. Впрочем самият Езоп, доколкото е съществувал, нямал никакво образование и бил роб, но с големия си ум правел на глупак господаря си, който бил ужким голям философ.
Да се върнем на фасциите в Рим, кръстниците на фашизма. Тия фасции, с които се поддържала съдебната система и римското право, не били просто сноп пръчки, а към тях имало привързана брадва. Така че, скъпи съучастници - само със селски пръчки не се прави фашизъм, трябва си и брадва!
Но преди всичко трябва обединение и корелация.
И като прескочим двайсетина века барабар с италианския фашизъм и германския нацизъм, идваме до наши дни, когато македонците наричат българите фашисти заради някакви стари обиди и корелации, а в българския парламент депутатите правят шоу със същата тази думичка.
Депутатите ни се наричат фашисти и въртят риторични фигури, така че да спечелят симпатиите на пръчките от своя сноп. Опонентите пък се правят на ударени и не отнасят към себе си епитета, ами го прехвърлят към суверена и се сърдят от името на населението: вие нарекохте българския народ шепа нещастни фашисти!
Руснаците и украинците по същия начин се фашосват един друг, особено като се струпат повече войски по границите.
Украинците наричат руснаците фашисти или рашисти, руснаците също викат на украинците фашисти - и всеки вади някакви фалшиви аргументи от миналото.
И ние с македонците така си говорим с фалшиви исторически аргументи, като интересното е, че нито една от двете страни не вижда гредата в собственото си око.  
Едно време нашият президент Желю Желев кажи-речи първи в света призна новата македонска държава.
Д-р Желев беше философ, но истински, не като господаря на Езоп. Той има една много хубава философска книга “Фашизмът”. В тая книга д-р Желев описа в подробности характера на тоталитарната държава - чрез исторически анализ на италианския фашизъм, германския нацизъм и режима на Франко в Испания. И така добре ги описа тия режими, че без да нарече нито един съвременник фашист - комунистическият режим се саморазпозна и забрани книгата веднагически. Хем тая книга е написана от марксически и комунистически позиции.
В Северна Македония ползват по наш адрес думата фашисти, защото така пише в техните учебници по история, които ние не харесваме. Изобщо много работи не харесваме в македонците, доколкото ги различаваме от себе си. Действително, хората в Македония са отровени от антибългарска пропаганда, но за това ние също имаме своя принос, който не искаме да забележим.
Но колко по-големи държави, че и по-умни, с извинение, не са решили тия въпроси с общата история, та ние ли ще пренапишем учебниците на Балканите!
Примерно Съединените щати и Великобритания - първи приятели в международното положение, но и те си имат минали обиди в общата история. И когато си надникнат един на друг в читанките, страшно се възмущават. Полша и Германия също - рамо до рамо и ботуш до ботуш в евроатлантизма, обаче и те си имат стари сърдитко-петковщини.
Имам една приятелка депутатка - много симпатична, строга и справедлива, аз на нея много разчитам за разни реформи и законодателни инициативи. Обаче малко се скарахме, щото си имаме разни общи истории.
Вчера ѝ рекох: депутатке мила, приятелко от миналите дни. Хайде да ми платиш тока, пък аз ще говоря глупости, за да те забавлявам.
И тя се ококори и ми се развика: ама ти си бил голям фашист бе, Г-н Балев, гледай го ти, тока му ще плащам, нахалник, развратник, резурекционист!
Ти, вика, трябва да носиш наказателна отговорност за глупостите, дето ги приказваш. Тия глупости имат налягане от 1003 хектопаскала, което е над средното за месеца!...

Внезапно иде сметката за тока -
като фашист в студените ни дни!
Опитвам се да преживея шока -
о, селска пръчко, тока ми плати!

***

Звуков файл - тук: