Очакваното предложение на здравния министър проф. Христо Хинков за въвеждане на мораториум върху разкриването на нови болници вече е оформено като законопроект. Текстовете предвиждат до май 2024 г. да не се допуска създаването на нови лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове, както и разрешаването на нови медицински дейности на съществуващи лечебни заведения и онкоцентрове. До изтичането на този срок правителството трябва да утвърди актуализирана национална здравна карта. Промените са предложени в закона за лечебните заведения и са публикувани днес за обществено обсъждане.

Действащата национална здравна карта е от 2018 г. От 2019 г. насам правителството е одобрило създаването на 6 болници, но здравният министър е издал 130 заповеди за разрешаване на нови медицински дейности на съществуващи болници. Второто е и предпочитаният начин да се разкриват нови болници - така например в Казичене трябваше да изникне огромна нова болница като медицинска дейност на плевенска болница на нов адрес.

Започналите процедури ще се довършат по стария ред, но бъдещите ще се разрешават по нов начин. Затваря се например вратичката за нови дейности на втори адрес, през която се промушваха нови болници само със заповед на министъра. При разкриването на лечебни заведения на втори или следващ адрес одобрението вече ще минава през правителството.

Другата голяма промяна е връщането на акредитацията на лечебните заведения, отменена през 2019 г. Тя ще е задължителна само за тези структури, които искат да обучават студенти и специализанти, а за останалите ще е доброволна. Ще включва оценка на цялостната медицинска дейност и на отделните медицински дейности, както и на възможностите за обучение на студенти и специализанти.

С отмяната на акредитацията отпадна основният инструмент за официално признаване на компетентност за изпълнение на
конкретни задачи, а именно качествена, навременна и достъпна медицинска помощ, предоставяна от лечебните заведения, коментират в мотивите от МЗ. Акредитацията също така служи за укрепване на доверието между заинтересованите страни: лечебните заведения, пациентите, партньори, публични органи и др., посочват оттам. Възстановяването на акредитацията ще повиши разходите на лечебните заведения, тъй като ще се прецизира размерът на таксите, става ясно от мотивите.

МЗ предлага още облекчения в изискванията за регистрация на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите.

Как ще се актуализира националната здравна карта

Националната здравна карта е инструмент, чрез който се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ на териториален принцип, посочват от МЗ в мотивите към законопроекта. С промените се въвеждат условия за нейното актуализиране - това ще са например значителни промени в здравно-демографската структура на населението в дадена област или в цялата страна или в хоспитализациите и използваемостта на леглата. Картата ще се актуализира и при необходимост от въвеждане на нови или високоспециализирани медицински дейности.

Трансплантациите отново се отделят

В законопроекта са включени промени и за преструктуриране на мегаагенцията "Медицински надзор". От нея отново ще бъдат отделени трансплантациите. Самостоятелната агенция за трансплантации трябва да заработи от февруари 2024 г. Това беше положението до 2019 г., но сливането не е постигнало очаквания синергизъм, поради което трансплантациите намаляват, а където ги има се дължат в голяма степен на ентусиазма на отделни лекари, посочват от МЗ.