Депутатите от ГЕРБ и ДПС приеха на първо четене измененията в Закона за вероизповеданията, с които се опрощават дълговете им към държавата, най-голяма част от които са на Главното мюфтийство - 8 106 000 лева, според информация от мюфтийството. Поправките бяха одобрени със 109 гласа "за". Против гласуваха 24 народни представители, а трима се въздържаха.

Коалиционните партньори на ГЕРБ "Обединени патриоти" обявиха, че няма да подкрепят законопроекта и гласуваха „против“, Повечето депутати от "Воля" се въздържаха, а депутатите от БСП не участват в пленарните заседания от няколко седмици.

Ако промените бъдат приети и на второ четене, ще бъдат амнистирани дълговете на всички регистрирани вероизповедания у нас на обща стойност 8 267 000 лв.  Вносители на текстовете са Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, а с тях се цели да освободи от дългове Главното мюфтийство, за да може то да започне да получава субсидията си от държавата. Според говорителя на мюфтийство Джелал Фаик, който коментира темета пред различни медии, дълговете са около 8.1 млн. лева.

В началото на дебата в петък Павел Шопов от „Атака“ поиска гласуването да бъде отложено, тъй като не само преди ден промените бяха приети от ресорната комисия.  Той поиска още и позиция от Министерството на финансите по темата, което така и все още не е предоставено на депутатите.

Юлиан Ангелов от патриотите заяви, че се прави така, че едното вероизповедание да има привилегия спрямо другото, което е погрешно.

Никога по никакъв начин не е поставяно някакво условие за Закона за вероизповеданията, заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който от няколко дни твърди, че „няма сделка“ между управляващите и ДПС за поправките и отрече да му е оказван „рекет“.

"Днес разбира се, всеки може да интерпретира по своему това, което обсъждахме. Разбира се, че БСП не присъствайки в парламента, не идвайки на работа, могат да интерпретират най-волно и най-свободно", каза още Цветанов, визирайки заседанието на КСНС при президента от края на миналата година. Тогава темата за промените в Закона за вероизповеданията бе обсъждана, както и задълженията на различните изповедания към държавата.

Цветанов призова БСП да не се заиграват с етническия мир, защото крайни изказвания по тази тема могат да доведат до противопоставяне, което като държава членка на ЕС не трябва да бъде допускано.

И Искрен Веселинов от патриотите се противопостави: „В края на краищата голяма част от тези пари, доколкото ни е известно, защото тази информация, разбира се,  крие, са осигуровки. Значи служителите на Главното мюфтийство ще получават пенсии, които ние в момента ще дотираме", каза Веселинов.

А лидерът на НФСБ заяви: „Отново сме поставени в ситуация Народното събрание да бъде рекетирано от една парламентарна група - в случая групата на ДПС. Призовавам колегите от ГЕРБ да не се връзват на тази въдица“, каза Валери Симеонов. „Ахмед Доган се рее тук духовно", каза още Симеонов. И обяви: „Те пари имат, но трябва да бъде показано на Народното събрание и на всички, че ДПС командва парада. Въпросът е да се разцепи българското общество на мюсюлмани и немюсюлмани"

Зам.председателят на ДПС Йордан Цонев коментира, че законопроектът е въпрос на държавна финансова политика: „След като министърът на финансите е дал съгласието си, остава да преценят депутатите дали това могат да го приемат или не. Трябва да се прецени конкретно. Не искам да влияя на никого от колегите“, каза Цонев.

"Осигуровки, данък по закона за физическите лица, декларирани от страна на етническите вероизповедания и корпоративен данък ще са опростените задължения по Закона за вероизповеданията", обясни по-късно финансовият министър Владислав Горанов в кулоарите на парламента, цитиран от БНР.

Той посочи, се става дума за особен случая след приемането на промените в Закона за вероизповеданията.

“Едно от вероизповеданията действително дължи по-голяма сума и ако не се беше взело това решение във вида, в който днес на първо гласуване се подкрепи, на практика целта на закона скоро нямаше да бъде изпълнена. За цялата, примерно 2019 г., полагащата се за това вероизповедание субсидия нямаше да бъде достатъчна дори за покриването на тези задължения. Те биха могли да бъдат реализирани чрез продажбата на религиозни имоти, но това е изключително чувствителна тема. Без да омаловажавам размера на сумата, той представлява относително малка сума спрямо 40-те милиарда приходи в бюджета", каза Горанов.

Финансовият министър напомни, че и президентът може да амнистира публични вземания. "Преценката на народните представители по целесъобразност беше те да предложат този механизъм“, посочи Горанов.

Приетите поправки предвиждат още държавната субсидия да се предоставя и за българските православни църковни общини в чужбина. Сега субсидия се предоставя само на задгранични епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква.