Нощта ни даде рядката възможност да наблюдаваме Синя Супер Луна. Синя Луна е второто пълнолуние на един месец, като названието няма нищо общо с видимия цвят на Луната, разказва пред БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“. За Супер Луна пък говорим, защото моментът на пълнолунието ще бъде близко до този на лунния перигей, т.е. Луната е в най-близката до Земята точка от орбитата си.

Пълнолунието настъпи тази нощ в 04:35 ч. Това е най-близкото пълнолуние за годината -  само на около 357 хил. км от Земята. Това е повече от 160 километра по-близо от суперлуната на 1 август. Като бонус, Сатурн се вижда като ярка точка на 5 градуса в горния десен ъгъл на Луната при залез слънце в източно-югоизточната част на небето, обясниха от НАСА. Изглежда сякаш Сатурн кръжи по посока на часовниковата стрелка около Луната в продължение на нощта.

Не се очаква да има друга Синя Супер Луна до 2037 г.

Ефектът от суперлунието не бива да се бърка с често наблюдаваната илюзия „огромна изгряваща Луна“ и аналогично „огромно изгряващо Слънце“, казва Маркишки. Той е автор на справочника “Гид на любителя астроном”, който се издава вече традиционно всяка година от катедра “Астрономия” във Физически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

При изгрева и при залеза си двете небесни светила често изглеждат оранжеви поради голямата въздушна маса, през която преминава тяхната светлина, докато са ниско до хоризонта. Също тогава те може да ни изглеждат големи, понеже подсъзнателно ги сравняваме с познати от ежедневието ни обекти, видими на хоризонта – дървета, сгради, планински върхове и други, поясни физикът. “Можем лесно да докажем, че това е илюзия чрез следния прост експеримент - фотографираме с телеобектив „огромната“ изгряваща Луна, а по-късно, когато тя е вече високо в небето, правим втора снимка със същите настройки на обектива. Ако сравним двете лунни изображения, ще видим, че те са в еднакъв мащаб”, съветва Маркишки.

“Мнозина знаят, че Луната обикаля около Земята по елиптична орбита, като веднъж, а понякога и два пъти месечно, тя се приближава най-много до нашата планета – в перигей, на разстояние около 356 600 километра. Близо две седмици преди или след перигея Луната е най-далеч по своята орбита от Земята – в апогей, на разстояние около 405 696 километра. По- малко известно е обаче, че лунната орбита променя ексцентричността си в известни граници, т.е. посочените разстояния Земя-Луна при перигей и апогей се променят”, каза Маркишки.

Той отбеляза, че през август 2023 г. лунната орбита ще бъде с най-голяма ексцентричност за тази година. При перигея на 30 август разстоянието ще е 357 181 км. На 16 август в 11:56 ч. пък беше най-далечният апогей не само за тази година, но и от март 2020 г. насам - тогава Луната се отдалечи на 406 630 км от Земята.

През следващите месеци ексцентричността на лунната орбита ще намалее – апогеите ще станат по-близки от този на 16 август, а перигеите ще станат по-далечни от посочените два на 2 и 30 август, каза Маркишки.