Медия без
политическа реклама

ГЕРБ спасява военните съдилища с повече правомощия

09 Юни 2020
Снимка: Архив

Депутати от ГЕРБ изненадвоща внесоха проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които разширяват компетентността на военните съдилища и по този начин им създават и повече работа. Това става на фона на предложения във ВСС, с които се иска още по-голямо намаление на броя на военните съдилища. До 2014 г. първоинстанционните военни съдилища у нас бяха пет – в София, Пловдив, Сливен, Плевен и Варна. Тогава Висшият съдебен съвет закри два от тях – тези в Плевен и Варна. Сега се мисли дали да не бъдат закрити още две. Спорът е дали да остане такъв съд само в Пловдив, или само в София.

На този фон депутатите от ГЕРБ обаче предлагат да се разширят правомощията на военните съдии. Проектът е подписан от Красимир Ципов, от председателя на правната комисия Анна Александрова и от шефа на комисията по отбрана Константин Попов. 

С промените се предвижда военни съдии да гледат вече и делата за престъпления, извършени от „служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”  и на Главна дирекция „Охрана” при Министерството на правосъдието при или по повод изпълнение на службата им“.

Освен надзирателите и съдебната охрана, на военните съдилища и прокуратура се дават и делата, извършени и от граждански лица в определени случаи. Такива възможности се предвиждат, когато претъплението се отнася до имущество на Министерството на отбраната, Българската армия, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Национална служба за охрана. Пак на военен съд ще са подсъдни и делата за престъпления, извършени от граждански лица на територията на обекти, имоти, съоръжения и превозни средства на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и българската армия.

В мотивите си вносителите Красимир Ципов, Константин Попов и Анна Александрова заявяват, че военните съдилища са част от системата за национална сигурност. И критикуват измененията от 2008 г., с които след девоенизацията на МВР и ДАНС, делата за престъпления, извършени от техни служители станаха подсъдни на общите съдилища. Тримата депутати заявяват, че „нормативно и фактически, премахването на военните звания не води до промяна в спецификата на работата“, нито на съдебната охрана, нито на служителите в затворите.

АНКЕТА "СЕГА"

За кого ще гласувате на парламентарните избори на 9 юни?