Младата независима театрална формация „Нокс“ ще представи в началото на новия арт сезон спектакъла „Един човек преди края“ в руините на археологическия парк „Западна порта на Сердика“ зад католическата катедрала в близост до ул. „Пиротска“ в сърцето на София. Представлението, което ще се играе на 30 септември и 1 октомври, е по разкази на италианския писател Джорджо Манганели (1922-1990) от неговия сборник „Центурия. Сто романа река“, преведен от Нева Мичева. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програма "Едногодишен грант '21".  

Това сайт-специфик представление проследява последните мигове на един писател, който се среща с образите и историите, които е измислил. В продължение на час, докато той размишлява за живота си, пред зрителя оживяват различни приказни персонажи и случки, които сякаш водят своя автор към най-трудното осъзнаване – че е време да се сбогува с тях.

Режисьор на спектакъла е Стефан Зарев. Музиката е на Милен Апостолов, а актьорите, които участват, са Боян Петров, София Джустрова, Николай Николаев, Мария Панайотова, Марио Топалов, Анета Иванова, Георги Караиванов.

„Един човек пътува. Понеже не е нито теолог, нито философ, а само най-нормален, средностатистически разказвач на истории, носи куфара на своите измислени образи заедно със себе си. Отправил се е към мястото на своето умиране. Макар и да не е сигурен в това. Все пак всяко пътуване предполага край, но дали краят е задължително свършек за човека, ако историите му останат след него? Докато мисли за това, нещо отвътре в куфара тихичко почуква...“, повдига лекичко завесата режисьорът Стефан Зарев.

Авторът на литературния оригинал Джорджо Манганели е писател, преводач, журналист, литературен критик и един от най-последователните теоретици на неоавангардизма в изкуството. Завършил е политически науки в Университета в град Павия. По време на Втората световна война се включва в антифашистката съпротива и е осъден на разстрел като отмъщение за една партизанска акция, в която е убит командирът на „черноризците“ Джовани Гавацоли. Младият Манганели е спасен в последния момент благодарение намесата на бащата на самия убит, който разпознава у него учителя по английски на дъщеря си…

През 50-те и 60-те години Манганели започва да сътрудничи с Италианското държавно радио и телевизия RAI, където работи с големи писатели или бъдещи такива – Итало Калвино, Умберто Еко, Виторио Сермонти и др.; по-късно пише за престижни издания като Corriere della sera, Messaggero, Stampa, Europeo, Epoca и т.н. Автор е на множество произведения сложна и комплексна проза, която често се колебае между визионерския разказ и трактата.