Да откриеш сродната душа, нежно и болезнено, по раните, които някой нанася по тялото си, по вътрешните неразположения, които разтрисат органите му. Звучи смущаващо, но може да бъде и забавно, самоиронично и за цял живот, както се случва с героите в пиесата на Раджив Джоузеф „Страшни травми от детската площадка“, която младият режисьор Стефан Зарев от независимата театрална формация „Нокс“ пръв за България е превърнал в емоционален спектакъл. Атмосферата в представлението е някак си Мартин-Макдоновска, сякаш трагикомично ирландска, но драматургът всъщност е 49-годишен американец с куп номинации и награди за творчеството си, сред които приз на името на Пола Вогъл за дебютиращ драматург (2008), финалист за наградата „Пулицър“ за драма (2010) и носител на театралното отличие „Оби“ за нова американска пиеса (2018).

Спектакълът „Страшни травми…“ е изграден стегнато и кинематографично от няколко сцени, половината от които се развиват в настоящето, а останалите в миналото, когато двамата герои Дъг и Кейлийн – актьорите Анатолий Ставрев и Мария Панайотова, са били деца и тийнейджъри. Запознанството им е странно като тях самите – те се срещат и „надушват“ пред кабинета на училищния лекар: Дъг е хлапе, което привлича инцидентите (дали всъщност не ги търси?!), а Кейлийн има чувствителен стомах (дали пък не е чувствително сърце). Двамата са нелепи до абсурдност в прагматичния свят. Те се гордеят с болежките си, привлечени са от травмите на другия, копнеят да ги видят и пипнат. Така ще е и по-нататък. Текстът и постановката изграждат пестелив бекграунд за героите, за тяхното семейно обкръжение и приятелска среда или липсата й научаваме малко, но се досещаме: психолозите твърдят, че самонараняването и други описани/преживени от Дъг и Кейлийн покушения са симптоми на дълбок вътрешен дискомфорт, на драматичен дисонанс с враждебния груб свят и ада на другите… Двамата подсъзнателно непрекъснато се стремят един към друг, докосват се за кратко и вечно се разминават. Висшата близост, която те за себе си парадоксално постигат, смесвайки повръщаното си, означава много: най-вече емпатията да споделиш болката на другия. Докога Кейлийн ще бяга, а Дъг ще я гони? Може би докогато осъзнаят, че с добра мисъл и иронично-нежна грижа тя неведнъж го е връщала в живота, а огромен процент от доброто и радостта, които тя, макар и рядко, е имала в своя, са сътворени точно от него. Финалът на този чудесен задушевен спектакъл е отворен.

Диалогът между героите на двамата актьори е динамичен и изпълнен с хумор и наивитет, с грубовато-нежни закачки, напомнящи езика, с който се заяждат тийнейджърите, а между редовете надзъртат две уязвими души, които търсят упование една в друга и сякаш все не вярват, че наистина ще го намерят. Мария Панайотова е изключителна млада актриса – характерна, но многопластова, чиято мимика и очи говорят дори повече от думите. Анатолий Ставрев й партнира овладяно, макар сам героят му да е „разклатен“, той е лузър, но винаги запазващ достойнството си и гордо носещ раните си подобно ордени за храброст.

Сценограф на спектакъла е Киряна Аврониева, а автор на музиката е композиторът Милен Апостолов. Седващото представление на „Страшни травми от детската площадка“ ще се играе на 17 октомври от 19.30 ч. в Yalta Art Room.

Театър „Нокс" е организация за независим театър в София, чиято мисия е да привлече младежката публика в театралния салон, да подкрепи младите артисти в тяхното професионално развитие и да оформи устойчива културна общност, която да споделя различни творчески събития.