Дипломният спектакъл на студентите от 3-ти курс на известния актьор и преподавател проф. Ивайло Христов „Диканка“ ще има премиерни представления на 27 и 30 февруари на Сцена 47 в НАТФИЗ. Постановката е на неговия асистент – режисьора Мартин Киселов, и на Ева Данаилова – актриса от Народния театър, и е създадена по мотиви от разказите на Николай Василиевич Гогол „Вечери в селцето край Диканка“ и по лични истории на младите актьори. Хореограф е Васил Зелямов, а музиката е на композитора Христо Намлиев.

Сред студентите в актьорски състав, на който преподават още доц. д-р Мирослава Гоговска и актрисата Кристина Янева, са Александра Свиленова, която се превъплъщава в любимата на Гунди – Лита, в новия филм, посветен на живота на легендарния футболист, както и Алена Вергова – дъщеря на актьора Юлиан Вергов. И двете вече са се появявали в представления на професионална сцена. В „Диканка“ участват още (по азбучен ред) Александър Кендеров, Георги Асенов, Георги Манчев, Диана Минчева, Иван Цонев, Илиян Николов, Калин Маринов, Люба Димитрова, Мартин Костадинов, Мартина Георгиева, Милвана Христова, Михаил Недялков, Моника Динова, Натали Никова и Тодор Коцев.

„Представлението „Диканка“ започна като уъркшоп по разказване на истории, използвайки сборника „Вечери в селцето край Диканка“ на Николай Гогол за отправна точка. В процеса на работа бяхме провокирани да потърсим паралели със случки от нашия собствен опит, както и да намерим начини да ги разкажем заедно с колегите си. Една малка част от резултатите послужиха като основа за сюжета на спектакъла. Всяка прилика с действителни лица и събития - не е случайна“, повдига завесата режисьорът Мартин Киселов.

Гогол пише разказите от сборника „Вечери в селцето край Диканка“ (известен и под заглавие „Вечери в чифлика край Диканка“) през 1829-1832 г. Появата на украинските разкази на младия писател, в които той се обръща към народната тема, разкриват „нов, безпрецедентен свят на изкуството“, пише изтъкнатият критик от епохата Висарион Белински. Интересът на напредналата руска литература към живота на народа, към историческото минало и фолклора се засилва под влиянието на патриотичния подем след Наполеоновите войни от 1812 г. През 20-те години на миналия век в прогресивните литературни среди многократно се изразява идеята, че чертите на националността и националното самосъзнание са най-пълно изразени в историята на народа, в народното творчество.

Интересът към фолклора, към народното изкуство възниква много рано у Гогол. Той прекарва детството си в Украйна, в имението на баща си Василиевка, недалеч от Миргород. Картини на украинската природа, запознаване с украински песни, "мисли", легенди, селските сватби и куклени представления са запечатани в съзнанието на бъдещия писател.

Гогол се обръща директно към самата реалност, към поезията на народния бит и на тази основа създава уникални образи на обикновените хора на Украйна. В писмо до майка си от 30 април 1829 г. Гогол я моли да му изпрати редица етнографски сведения и фолклорни материали: „Тук всички толкова се интересуват от всичко малоруско… Вие знаете много за обичаите и нравите на нашите малоруснаци и затова знам, че няма да откажете да ме информирате за тях в нашата кореспонденция. Наистина, наистина имам нужда от това"… Гогол настоява за „подробно описание“ на украинската сватба, както и на народните вярвания и обичаи за „коледни песни, за Иван Купала, за русалки“. Може да се предположи, че до пролетта на 1829 г. идеята за „Вечери“-те се е развила в творческото въображение на писателя. Голяма част от това, което майка му разказва, влиза в художествената тъкан на разказите, изяснява битови и етнографски подробности. Писателят е бил вътрешно подготвен за създаването на своята поетическа книга за народа, твърди критиката от епохата. „Това бяха поетични очерци за Малорусия, есета, пълни с живот и чар. Всичко, което природата може да има, е красиво, селският живот на обикновените хора е съблазнителен, всичко, което хората могат да имат, е оригинално, типично – всичко това блести с преливащи цветове в тези първи поетични сънища на Гогол“, пише Белински.