Балетът „Нижински“ – необикновената история на един легендарен гениален танцьор, ще има на 24 април премиера в Държавна опера – Варна, в рамките на XXIII Великденски музикален фестивал.

Изграден върху музиката от симфоничната поема „Островът на мъртвите“ от Сергей Рахманинов, едноактният балет пресъздава драматичните взаимоотношения между прочутия руски танцьор Вацлав Нижински, унгарската му съпруга Ромола Пулски и руския импресарио Сергей Дягилев, който ръководи трупата „Руският балет на Дягилев“. Експресивният балетен език на хореографа Михаил Лавровский нарежда „Нижински“ сред ярките постижения на съвременния танц, които сега със своята адаптация надгражда главният балетмайстор на Държавна опера – Варна, Сергей Бобров. Ролята на Дягилев е част от портфолиото на самия Бобров. Във великденската премиера на „Нижински“ в главните роли ще танцуват балетните солисти на варненската трупа Виторио Сколе (Нижински), Аниезе ди Дио Маза (Ромола), Джовани Помпей (Дягилев), Конста Роос и Сам Робърт Даруел.

Вацлав Нижински е едно от най-големите имена в световното балетно изкуство. Руският балетист от полски произход, роден в края на XIX век, е авангарден за времето си артист с особено интересна творческа и лична биография. Дете на балетисти, той получава  първите си уроци по танц от родителите си. След като бащата напуска семейството, майката се мести от Киев в Санкт Петербург и записва сина си в Императорската балетна школа, където държавата поема издръжката му. Там забелязват невероятно техничните му високи скокове, които го превръщат в най-добрия танцьор на школата, въпреки че учението никак не му се удава. Прочул се бързо с таланта си, след завършване на училището Нижински става солист в Мариинския театър. Но дързостта му да излезе на сцената само по тясно трико предизвиква скандал и става причина за уволнението му.

Бисексуалният Нижински има кратка връзка с княз Лвов, който, докато е негов покровител, го запознава със Сергей Дягилев – импресарио на прочутия „Руски балет“. Впечатлен от изключителния талант на артиста, Дягилев го кани в трупата си, която представя руското балетно изкуство в Европа, Северна и Южна Америка, а в „Парижките сезони на Дягилев“ Нижински става абсолютен любимец на публика във френската столица.

Балетният стил на Нижински е необикновен, изпреварил времето си, със съвсем нова пластика на мъжкия танц. Яркият му талант се проявява особено силно в постановките, създадени специално за него от Михаил Фокин. Хореографската работа на Нижински се смята за първа стъпка към съвременното танцово изкуство. Завинаги свързани с името му са главните роли в балетните спектакли „Петрушка“ и „Пролетно тайнство“ по музика на Игор Стравински, „Шехеразада“ по музика на Николай Римски-Корсаков, „Шопениана“ („Силфиди“), „Призракът на розата“ по музика на Карл Мария фон Вебер. Именно в негово изпълнение те се превръщат в шедьоври на танцовото изкуство.

Отношенията между балетиста и импресариото не са само професионални, Дягилев е влюбен в танцьора и го държи в „златна клетка“, без заплата. Женитбата на Нижински с унгарката Ромола Пулски разгневява импресариото и става причина за разрива между двамата.

Гениалността често граничи с лудостта – такъв е случаят и при Нижински. Силно асоциален от малък, на 30-годишна възраст той е диагностициран с шизофрения. Консултират го големите имена на психоанализата като Зигмунд Фройд, Карл Густав Юнг и Алфред Адлер, но през следващите 30 години балетистът периодично е хоспитализиран в клиники за психично болни. Дягилев се опитва чрез  танца да го върне към активен живот и дори го води на представление на „Петрушка“, но усилията му са напразни. Съпругата на Нижински, от която той има две деца, се грижи за него до края на живота му през 1950 г. Погребан е в Париж, а на гроба му има статуя на Петрушка от едноименния балет.