Инсталация, усукана във времето, ще бъде монтирана в сърцето на София за период от една година. Авторът на проекта "Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било" Красимир Терзиев е спечелилият творец, който ще презентира идеята си на мястото на някогашния мавзолей на Георги Димитров на площад "Александър I". Тя представлява послание, изписано с 56 обемни светещи букви, подредени в кръг, върху които ще може да се сяда и дискутира. 

"През тази година продължаваме програмата "Навън" на Столична община, в която на мястото на някогашния мавзолей даваме място на творци за тяхната намеса в градска среда, съобщи вчера Яна Генова, заместник-кмет по културата, предаде репортер на БГНЕС.

Проектът на Красимир Терзиев бе избран в конкурс още през 2021 г. През 2022 г. пък бе одобрено финансирането за него - 100 хиляди лева. 

"Това е текст, който свърза историята на бившия мавзолей, така и с особения момент на съвременността, в който пребиваваме – с преработването на миналото и визиите за бъдещето", заяви Красимир Терзиев за инсталацията. Той поясни, че основното му желание е било да привлече публиката и тя да стане част от произведението.

Предлага се структурата на кръг, положен хоризонтално върху терена, позволяващ поглед отдалеч единствено през нощта, когато надписът светне, но заедно с това и обживяване на самата структура през цялото време с предоставянето на възможността хората да седнат върху буквите в кръг и станат част от произведението в символичен но и в съвсем физически приобщаващ план.

"Този кръг от триизмерни букви е с диаметър 10 метра и публиката може да сяда в кръга, планираме дори програми със събития. Идеята е да скъсим дистанцията и хората да станат част от проекта", обясни Красимир Терзиев.

Откриването на инсталацията ще бъде в дните след Великденските празници. "Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било" ще стои в центъра на София в продължение на една година.

Преди това на мястото на мавзолея бяха издигнати последователно "Бронзовата къща" на Пламен Деянофф и "Един човек" на Веселин Шурелов. И двете бяха приети противоречиво от обществеността.