"Падна" първият еднотонен полилей от общо 14-те предвидени аналогични главозамайващи трика, които българската публика ще види в 14-те представления на бродуейския мюзикъл "Фантомът на операта", гостуващ до 21 април в зала 1 на НДК.

Точно преди антракта на спектакъла посетителите на първото представление в четвъртък вечер станаха свидетели на гвоздея в отмъщението на Фантома, когато огромният полилей с диаметър 3 метра и 6000 кристални елемента се сурна надолу на фона на музикалната тема на Фантома, в органово изпълнение, и се спря малко над главите на зрителите в оркестрината.

Публиката оцени ефекта, но бе отдавна подготвена за него от медиите или от други постановки на мюзикъла по света, така че елементът на изненада почти липсваше, заместен от тръпката на очакването на чудото. Изобщо в пищния бродуейски спектакъл имаше много чудеса – и технически, и артистични. Или по-скоро – не чудеса, а методичен, добре шлифован перфекционизъм.

Разкошната сценична среда, интерпретираща интериора и екстериора на Парижката опера, се смени много пъти по време на представлението, представяйки ту мрачното лоно на сградата, където господар е мистериозният собственик с обезобразено под маската лице и където той се превръща в таен ментор на обожаваната от него млада певица Кристин Дайе, ту купола на Операта, където Кристин и нейният Раул се изкачват в любовен унес, ту облицованата в злато бална зала, където артистите танцуват, ту лодка, плаваща сякаш по водите на река Стикс… Още повече адмирации от декорите, костюмите и реквизита обаче заслужава вокалното и артистично майсторство на певците. Джорджа Уилкинсън като Кристин Дайе (ще се редува в ролята с равностойната на нея Хариет Джоунс) – изключителна! Надим Нааман, който вече 17 години дава гласа си на Фантома, и Дъги Картър като Раул – великолепни. Но и всички в по-малките роли – безукорни: Лара Мартинс (примадоната Карлота, съперница на Кристин), Валери Кутко (Мадам Жири) и останалите, както и балетът, малкият оркестър, потънал в оркестрината…

Музиката на Андрю Лойд Уебър в тази творба може би повече откъдето и да било в другите му произведения, е гениална: противно на обичайния схематизъм на жанра, тук историята на главните персонажи не е толкова праволинейна, те са разкъсвани от съмнения, имат да правят избори, които не винаги са предопределени, и това се усеща не само в либретото, но и в музикалния израз…

Първото от 14-те представления на бродуейския мюзикъл "Фантомът на операта" бе посрещнато, прекъсвано и изпратено с дълги аплодисменти от повече от 4000 зрители, изпълнили дори част от втори балкон на залата. Така ще бъде и на следващите. И тук искам да кажа нещо, което сигурно ще подразни снобите, но няма да го премълча, защото не съм зрител нихилист: вече има и български мюзикълни постановки на световни образци в жанра, които не отстъпват на бродуейския първенец нито визуално, нито вокално. Или – съвсем малко. Например "Есмералда - парижката Света Богородица" с разкошната музика на Рикардо Кочанте (както го наричат французите – Ришар Косиант), постановка на Държавна опера – Стара Загора, или "Евита" на Пловдивската опера. Има и още. Гледайте ги, за да ме опровергаете.