Световноизвестният писател Джон Барт, един от бащите на американския постмодернизъм, почина на 93 години. Университетът "Джонс Хопкинс", където той беше почетен професор по английски език и творческо писане, потвърди кончината му в изявление.

Заедно с Уилям Гас, Стенли Елкинс и други свои колеги Джон Барт е част от вълната автори през 60-те години на миналия век, които оспорват стандартите на езика и сюжета. Той е преподавател по писане в колеж, който се застъпва за постмодернизма в литературата, казвайки, че старите форми са изчерпани. Страстта му към теорията на литературата го превръщат в писател. Барт споделя, че се е чувствал като Шехерезада в "Хиляда и една нощ", опитвайки се отчаяно да оцелее, като създава литература.

Своя пробив прави през 1960 г. с "Факторът махорка" - пародия на историческата литература с множество сюжетни обрати и риторични закачки. През 1966 г. излиза бестселърът му "Момчето козле Джайлс", който превръща университетски кампус в микрокосмос на един свят, застрашен от Студената война. През следващата година Барт пише постмодернистичен манифест "Литературата на изчерпването", в който посочва, че традиционният роман страда от "изчерпване на някои форми". 13 години по-късно в друго есе, "Литературата на попълването", той пояснява, че не е имал предвид, че романът е мъртъв, а че просто има остра нужда от нов подход.

"Искам да напомня на неправилно четящите предишното ми есе, че литературата в писмен вид всъщност е на около 4500 години (плюс-минус няколко века в зависимост от определението за литература), но че няма как да знаем дали 4500 години представляват старост, зрялост, младост или просто детство", пише Джон Барт.

Авторът често изследва връзката между разказвача и публиката в пародии и сатира. Той казва, че е бил вдъхновен от "Хиляда и една нощ", която е открил, докато е работил в библиотеката за класическа литература на университета "Джонс Хопкинс".

Джон Барт е номиниран три пъти за Националната литературна награда на САЩ. Печели я през 1973 г. с романа си "Химера". Оспорва литературните конвенции и в епистоларния си роман от 1979 г. "Писма", в който герои от първите му шест романа си пишат един на друг, а той вмъква и себе си като персонаж. Барт не спира да пише и през XXI век.

На български е издаден само романът му "Химера" - първоначално през 80-те, като трите новели излизат в броеве на сп. "Съвременник", а в по-ново време от издателство "Лист" в превода на Надежда Розова, отличен с наградата "Христо Г. Данов" (2018).