На 73 години почина писателят Христо Карастоянов-Дядото, съобщават негови близки, цитирани от БНР. Той бе дългогодишен автор на рубриката "После" във вестник "Сега".

Карастоянов е роден в Тополовград на 22 февруари 1950 година. Завършва гимназия в Ямбол и българска филология в Пловдивския университет. Бил е редактор на различни периодични издания, драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол. 

Христо Карастоянов е автор на над 30 книги с разкази, романи, повести, новели, пиеси, очерци, стихотворения - "Кукувича прежда", "Прашно лято", "Паякът", "Послепис", "Т като Ташкент" и мн. др. Характерни за текстовете му са постмодерната структура и фрагментарността. В текстовете си авторът оригинално смесва минало и настояще. Има подчертан афинитет към изграждане на исторически личности (Нефертити, принцеса Анастасия Романова, Гео Милев, Георги Шейтанов и др.). В творчеството му могат да се открият влияния от Йордан Радичков, Михаил Булгаков, Габриел Гарсия Маркес, Джеръм Селинджър, Кърт Вонегът.

Романът му "Една и съща нощ" (2014), посветен на Гео Милев, е определян от българската литературна мисъл като най-добрия роман на десетилетието. Постановката на Иван Добчев "Гео", създадена по романа, е играна с голям успех на сцената на Народния театър, а по негови разкази е заснет филмът "Следвай ме" на режисьора Дочо Боджаков.

Дядото се изявяваше и в областта на публицистиката с множество статии и есета в различни периодични издания. Автор е и на първото монографично изследване за писателя Матвей Вълев (1982). Редактирал е множество книги на млади български автори.

Христо Карастоянов е носител на редица литературни награди: "Чудомир", "Хеликон", "Дъбът на Пенчо", "Елиас Канети"...  Негови произведения са преведени на английски, немски, руски, турски, полски и персийски. "Петият вагон и други истории" (2023) бе последната му книга.

Сбогуването с писателя е утре от 14:30 часа на Ямболските гробища. 

В памет на Христо Карастоянов припомняме един от десетките текстове, написани от него за рубриката "Реконтра" на Сега":

За политически коректния език (2001 г.)

Има една работа, която никога няма да спре да ме удивлява. Цифрата! Цифрата на кандидатите за депутати в таквозто! Ама не общата цифра, дето били там 5000 и кусур ли казаха, колко казаха... Не и цифрата на партиите, макар че и тя си е за чудене. Друго ме шашка мене. Следете ми мисълта и ще скивате какво става!

Вземаме за пример еди-кой си многомандатен избирателен район. (В скоби казано, ако питате кандидатите, то туй "много-мандатен" направо си е "малко-мандатен", ама нейсе, тъй че затваряме скобата!) Та вземаме го и какво виждаме? Виждаме, че мандатите в този район са 5 (словом по франкофонски - пет). Вземаме сега и листите на партиите и тука вече е смайващото: всяка от тия партии предлага на пазара ПОНЕ ПО ДЕСЕТ ЧОВЕКА! Е как бе, джанъм? Предлагат се от едната само партия двойно повече хора, отколкото въобще ще бъдат избрани! Тоест тая същата партия и всичките мандати да спечели, пак няма как да вкара в Народното събрание тия от шестото до десетото място, нали? Пита се в задачата - защо?

Едното обяснение, че те сега като вкарат еди-колко си (5!) души, от тях толкова и толкова (двама и половина) веднага стават министри, толкова и толкова (също двама и една втора) - посланици - и на тяхното място влизат следващите 5. Обаче някак ме съмнява всичките първи 5 да станат министри и посланици! Хеле пък от един и същи многомандатен таквоз! Хеле пък ако този многомандатен, кажи го де, е някъде на майната си, а пък като прибавим, че в многомандатните избирателни райони, дето са от по-първа ръка, мандатите са много повече, а там и листите са още по-дълги, и като се прибави, че именно от там произлизат министрите и посланиците (тоест ще прощавате, ама те тия бъдещи министри са от други листи, пък и мнозина са си вече такива) - не, не ми се вярва партийните централи да си мислят, че наистина могат да употребят всичките 10 свои лица от майниния си многомандатен избирателен район, ако спечелят там всичките 5 мандата!...

Един тука ми вика, че по този начин искали да си покажат лицата на широката публика и хората да ги познават. Обаче не ми е много ясно защо ми е да ги познавам СЛЕД включването им в листите! Все си мисля, че ако не съм ги познавал ПРЕДИ, то те нямат какво да правят в тия листи. Ей такава една загадка на! И докато не си намеря сносно обяснение, остава да си мисля две неща. Едното е, че вторите 5 са един вид резерва за в случай, че първите 5 цъфнат в списъка на ченгетата. А второто е, че изразът "Да спечелим изборите!" не е правилен. По-точно - не е пълен. Правилният, пълният израз е: "Да спечелим ОТ изборите!" Ей на туй му викам аз политически коректен език.