Октомври е и четвъртокласничката Никол се мести в поредното училище. За нея ученето е постоянна борба заради затрудненията, които среща в овладяване на четенето.  „Ники с усмивка дойде и ми сподели: „За първи път тук ми казват, че мога нещо“. Виновни ли са децата? Можем ли да осъждаме едно дете заради индивидуалните му различия и не е ли наша задача да го научим да учи?“, разказва логопедът Олга Георгиева. 

Подобна съдба имат много деца с дислексия и обучителни затруднения у нас. Те са сочени с пръст, подценявани от учителите и натоварвани прекомерно заради неосъзнаване на големите усилия, които трябва да вложат в четенето и писането на домашни. 

В България огромна част от тези деца, а и възрастни, нямат представа, че страдат от дислексия, но състоянието се среща изключително често. По данни на Националния здравен институт на САЩ от дислексия или иначе казано – специфични нарушения на способността за учене, в различна степен страдат 1 на всеки 5 души или близо 20% от населението. Множество изследвания показват, че дислексията не е свързана с интелигентността и много хора с дислексия са изключително умни, мислят образно и са много креативни. В списъка попадат хора като Кийра Найтли, Киану Рийвс, Джейми Оливър, основателят на ИКЕА Маркус Бриксток, и още, още. У нас тези специфични затруднения не се познават, а съществуващата система за подкрепа в училищата на малкото деца, установени с дислексия, не работи. Къде се проваля образователната система и какви са техниките, които могат да помогнат за работата с деца с дислексия, а покрай тях – и на целия клас? 

Защо възникват проблемите с четенето? 

Децата с дислексия срещат големи трудности с овладяването на четенето, писането и/или математиката, защото мозъкът преработва по-трудно информацията и това засяга способността на децата да я разбират, запомнят и предават. Много от децата с дислексия виждат буквите разбъркано и с краката нагоре и имат проблем с обработката на звука. Това е свързано с начина, по който четат. Типичният читател разчита при четенето на лявото полукълбо на мозъка, което се свързва с логиката и умението за овладяване на езика. В този случай визуалната и звуковата преработка и декодиране на видяното и чутото стават за мили секунди. За разлика от типичния читател, детето с дислексия разчита при четенето на дясното полукълбо на мозъка, което отговаря повече за пространствените връзки, образното мислене и използва подход от цялото към частите, вместо от частите към цялото. Заради тази особеност в процеса на четене информацията изминава по-дълъг път и пътува по-неорганизирано,  което забавя целия процес и води до загуба на отделни части и разбъркване. Така вместо да четат с лекота, за да учат, тези деца дълго време се борят със самото умение да четат, а училището се превръща в кошмар. Стресът, че не успяват да се справят, води до нежелание да се ходи на училище и до нервни сривове, а несъобразеният обем от домашни работи – до реални здравни проблеми като главоболие, стомашни проблеми, изтощение. „След тежка диктовка в час по български език, правена след друг тежък урок с ресурсния учител, стигнахме до Пирогов“, разказва баща на дете с дислексия. 

Как може да бъде променено това? 

Диагностицирането навреме на дислексията е ключово, за да се помогне на тези деца да вървят с връстниците си и да не страдат от ниско самочувствие, което да бележи целия им живот, коментират експертите. За съжаление у нас не се прилага единна методика, по която да се определи категорично дали обучителните трудности са резултат от дислексия  и какъв точно е видът й, коментира Олга Георгиева. Също толкова важен е въпросът как следва да се работи с тези деца. И специалистите, и родителите са категорични, че начинът, по който образователната система подхожда към подкрепата на децата с дислексия в момента е неефективна. 

Децата с дислексия и специфични обучителни трудности са включени в групата на деца със специални образователни потребности.  За тези деца се осигурява допълнителна подкрепа - ресурсен учител, психолог и/или логопед. В същото време много родители не желаят децата им да бъдат с етикет на деца със специални образователни потребности и отказват такава оценка. 

И без етикета СОП и правото на допълнителна подкрепа обаче за децата с дислексия може да се направи много с прилагането на съвсем прости правила в самия процес на преподаване. Те нито са толкова трудни, нито ще натоварят учителите, а от тях ползи могат да извлекат всички деца в класа. „Оправданията в духа на нямам време, имам още 25 деца, са недопустими. България може да се поучи от държави като Италия, която прие изричен закон 170/2010 за гарантиране на правото на образование на децата с дислексия. Законът гарантира достъпа до  специална образователна и дидактична подкрепа на тези деца“, категорични са експертите.

Как да помогнем на децата с дислексия в класната стая

Използвайте аудиозапис. Основните проблеми при използването на учебни материали от деца с дислексия и обучителни трудности са свързани с проблеми в четенето. Много полезно за преодоляването на тези трудности е записването на даваните инструкции от учителя или целия урок на технически носител. Така ученикът може да пусне отново записа, за да разбере по-добре насоките или конкретното съдържание.  Също така ученикът може да чете паралелно печатен текст, докато го слуша на запис с цел да подобри уменията си за четене.

Изяснете или опростете писмените указания. Много от указанията в учебниците са написани под формата на параграф и съдържат много единици информация. Те могат да бъдат непосилни за някои ученици. Учителят може да помогне, като подчертае важните части от указанията или ги пренапише.

Поставяйте по-малки по обем задачи. Учителят може да откъсне отделни страници от работната тетрадка или конкретния материал, за да намали обема на задачите за учениците, които се притесняват от него. При тази техника учениците не пристъпват към преглед на целия текст или конкретен материал и не се обезсърчават от количеството работа още на старта. Учителят може изцяло да пропусне задачи, които му се струват излишни.

Така например учителят може да поиска от ученика да реши само задачи с нечетни номера или пък може сам да даде отговори на няколко от тях и да помоли ученика да завърши останалите. Учителят може да раздели и конкретния работен лист на секции, като инструктира ученика да работи само по конкретен раздел. Работният лист се разделя лесно, като се чертаят линии през него и се напише ДА и НЕ на всеки раздел.

Ограничете външните стимули

Ако ученик лесно се разсейва от визуалните стимули върху цял работен лист или страница, може да се използва празен лист хартия, за да се покрият части от страницата, върху които не се работи в момента. Редовете могат да се следят с маркер за подпомагане на четенето.

Маркирайте съществена информация. Ако ученикът може да чете урока в учебника, но има затруднения с намирането на съществената информация, учителят може да отбележи тази информация чрез подчертаване.

Осигурете допълнителни практически дейности. Много учебни материали не включват достатъчно практически дейности за ученици с обучителни трудности, така че да ги улеснят да овладеят избрани умения. Препоръчва се в този случай учителите да допълват учебния материал с практически дейности като обучителни игри, взаимно обучаване в група, материали за допълнителни упражнения.

Изгответе карта за четене. Хубаво е тя да включва периодични въпроси, които да помогнат на ученика да  се съсредоточи върху най-важното съдържание. Този метод помага на читателя да разбере основните идеи и да отсее многобройните подробности.

Поддържайте рутинни дейности. Много ученици с обучителни проблеми се нуждаят от структурата какво предстои да правят.

Предоставете копие от бележките си по конкретния урок. Учителят може да предостави копие на бележките си по конкретния урок на ученици, които имат затруднения с воденето на записки по време на самото преподаване.

Осигурете на учениците графичен органайзер. На учениците може да бъдат раздадени контур,  диаграма или празна мрежа за попълване по време на урока.  Това им помага да следят за  ключова информация и да проследят връзките между понятията.

Давайте инструкции стъпка по стъпка. Нова или трудна информация може да бъде представена в малки последователни стъпки. Това помага на учениците с ограничени предварителни познания по темата.

Напишете ключови точки или думи на дъската. Комбинирайте едновременно вербална и визуална информация.