Учениците с дислексия, дисграфия, дискалкулия или смесен тип специфични нарушения на способността на учене следва да получават помощни устройства в училище, които да направят по-достъпно за тях съдържанието на текстовете в учебниците, както и в изпитните материали. Това предвиждат промени в училищния закон, предложени от "Възраждане" и приети на първо четене от депутатите в парламентарната просветна комисия.

Вносителите посочиха, че децата с дислексия имат само леки неврологични, но не и умствени проблеми, и могат да бъдат наравно с останалите, стига само да им даде възможност да използват съответните технически устройства за четене. Според тях въпросните устройства следва да се добавят към съществуващите текстове в закона, които описват обхвата на общата подкрепа, която могат да получават учениците в училище - като допълнително обучение по учебни предмети, занимания по интереси, логопедична работа и т.н. Устройствата следва да бъдат избирани от педагогическите съвети в училищата, които да подават заявките си в общините, гласи предложението им. До 30 септември пък кметовете на общините следва да ги предоставят на училищата. По данни на вносителите едно устройство струва около 200 лв., а децата с дислексия съвсем не са много. Новите текстове предвиждат също така децата с дислексия, дисграфия и дискалкулия да бъдат устно изпитвани в щадяща социално-емоционална среда, а тези с орална диспраксия - писмено, в щадяща среда.

Към предложенията им имаше редица критики, както от МОН, така и от депутати. Бе посочено например, че педагогическите съвети нямат нужните компетентности да избират вида на устройствата. От МОН заявиха, че и сега за децата с този вид дефицити има разумни облекчения в наредбата за приобщаващо образование (използване на брайлов шрифт, компютърна реч, устни изпити, удължено време за изпити и др.) и ако се добавят нови текстове, то следва да са във въпросната наредба, а не в закона. 19 народни представители обаче (срещу само двама, гласували "въздържал се") подкрепиха мерките заради разбирането, че децата с дислексия се нуждаят от много малко - едно устройство, за да бъдат наравно с другите.

"Мястото на това предложение не е в закона, така се нарушава логиката му, защото даваме приоритет на едно увреждане за сметка на други. Ние обаче не можем да променим наредбата за приобщаващото образование, затова използваме закона", коментира председателят на просветната комисия Красимир Вълчев. Той обясни, че ще подкрепи текстовете като съдържание, а не като форма, за да накара МОН да се задейства. "МОН може да предложи промени в наредбата, които са още по-добри, но трябва да имаме увереност, че това ще се случи и че ще се направи например някаква финансова програма за целта. Не трябва да пестим от приобщаващо образование", посочи той. Вълчев се ангажира, ако междувременно МОН предложи промени в наредбата и финансова програма, да направи предложение за отпадане на по-голяма част от одобрените текстове.

Нови изисквания за издателствата

Според одобрените текстове учебните комплекти трябва да съдържат текстов файл на учебника, чийто текст и съдържание могат да се адаптират за нуждите на учениците със специални потребности. Той ще се предоставя на училищата от издателствата заедно с хартиените носителите на учебниците. Въпросните текстови файлове ще предоставят директен достъп до иначе недостъпните текстове на хартиен носител, мотивират се вносителите. Те посочват, че при изкуствено осветление гланцовата хартия на учебниците създава трудности при възприемането на съдържанието, тъй като отразява светлината и съответно създава отблясъци. "Текстовете на хартиен носител не могат да бъдат моделирани по вид, форма и контраст и поради тази причина в момента са неизползваеми от учениците с дислексия, дискалкулия и др. Електронните учебници също не предоставят опции за адаптиране на формата, шрифта и контраста. С новите текстове ще се даде възможност за индивидуализирана модификация на учебното съдържание според нуждите на конкретния ученик, а това от своя страна ще облекчи подготовката на ученика и повиши неговите резултати", пише още в мотивите.