След Освобождението на България през 1878 г. родната интелигенция незабавно се ангажира с изграждането на новата държава. Полагат се основите на законодателната и изпълнителната власт, на обществените и общинските структури, на медицинските учреждения. Наред с това се правят и първите стъпки в науката и образованието. Тук се открояват постиженията в астрономията и метеорологията, които са свързани с името на един малко познат учен.

Става реч за Марин Желязков Бъчваров (1859-1926), който по-късно по неизяснени причини променя фамилията си на Бъчеваров. Той е роден в Горна Оряховица. Като ученолюбив и природно надарен младеж получава държавна стипендия за обучение в Русия. През 1884 г. завършва астрономия във Физико-математическия факултет на Московския университет. Завръща се в родината и веднага се отдава на професионалните си задължения. Започва кариерата си като учител по физика и астрономия в Първа мъжка гимназия в София. На 1 февруари 1887 г. в училищния двор (днес там се намира Университетската ботаническа градина)

се открива първата метеорологична станция в България,

която е основана от Марин Бъчеваров. За нейното функциониране той доставя много астрономически уреди. Най-важният е уникален наблюдателен телескоп на екваториална монтировка с обектив 6 инча (15,2 см). Професорът извършва първите геомагнитни измервания в България. Данните се публикуват в изданията на Държавен вестник. Три години по-късно с предписание на Министерството на просвещението станцията добива статут на Централна база. Но се ръководи от друг виден метеоролог, климатолог и сеизмолог - академик Спас Вацов.  
Скоро Бъчеваров се изявява като преподавател на по-високо ниво. През 1892 г. той е назначен за първи извънреден професор по астрономия във Висшето училище (по-късно Софийски университет "Св. Климент Охридски") с възнаграждение от 10 лева на лекция. На следващата година вече е на постоянен щат. Съхранено е литографско издание на темите които преподава през учебната 1894/1895 г. То съдържа разделите сферична астрономия, планети и небесна техника. В следващите семестри общата тематика по астрономия е разделена на четири части - сферическа и практическа астрономия, небесна механика и астрофизика. Преподавателската дейност на проф. Бъчеваров не се ограничава само с астрономията.Освен това той води и курс по експериментална физика. Според ректора на Висшето училище Емануил Иванов преподаването и практическите упражнения по този предмет, дело на проф. Бъчеваров, правят чест на учебното заведение. Забележителни са и административните функции на професора. През периода 1897-1915 г. е избиран пет пъти за декан на Физико-математическия факултет. А през 1895/1896 и 1904/1905 учебни години

е ректор на Висшето учебно заведение.

Успоредно с това е сред създателите на Астрономическия институт (1910). Същата година прави наблюдения на Халеевата комета. Автор е на първия научен труд по климатология.
Професорът се радва на голям авторитет сред преподавателите и студентите. Един от неговите студенти споделя: "В аудиторията по физика, на катедрата, е застанал с блага усмивка проф. Бъчеваров. Сладкодумните му уста ни запознават с необятните тайни на природата и великите постижения на учените във физиката, астрономията и метеорологията".

Ученият е също дългогодишен член на Висшия учебен съвет при Министерството на просвещението и председател на комитета "Българско отечество". Като член на Метрологичната комисия при Министерството на търговията, промишлеността и труда се включва в създаването на нормативната база в тази област. Членува и в Техническия комитет при Географския институт. Участва в решаването на множество просветни и културни проблеми в младата българска държава.
Безспорно сред тях се откроява неговата идея за изграждане на Астрономическа обсерватория при Софийския университет. Тя възниква с обособяване на катедрата по астрономия през 1892 г. За реализирането на начинанието Общинската управа отпуска безвъзмездно терен от 600 кв. метра в Пипиниерата (днес Борисовата градина). Построява се с държавна субсидия и с дарения от Столичната община, княз Фердинанд І и Парижката обсерватория. Открива се през 1898 г. като показен архитектурен силует в паркова среда. Това е първата сграда, построена специално за нуждите на Университета. Тук Бъчеваров

поставя началото на геомагнитните измервания в България.

Първият наблюдателен уред на новата обсерватория е зрителната тръба на известния български възрожденец д-р Петър Берон. Неговият племенник подарява този уред на Българското книжовно дружество, което я предоставя на Висшето училище. Освен това обсерваторията разполага с 60 мм преносима меридианна тръба, кометотърсач и други астрономически пособия. Те се използват предимно за учебна работа. Наблюдения с научна цел се провеждат рядко. Към обсерваторията е придадена съществуващата библиотечна сбирка по астрономия. Тя е обзаведена с модерни за времето си астрономически инструменти, голяма част от които и днес имат музейна ценност. Десетилетия остава единственият астрономически обект у нас, а още по-голяма стойност има фактът, че е запазен и в нашето съвремие.
В личния си дневник Марин Бъчеваров отбелязва, че би имал по-големи успехи в науката, ако не е била огромната му преподавателска и административна дейност. Това е причината да остави скромно научно наследство. Основните му трудове са: "Метеорологическите наблюдения за София от 1 март 1887 до 1 март 1889 г.", "Няколко бележки за климата в София" и "Магнитните наблюдения в България през ХІХ столетие".