Със заставането си на губещата страна в Първата световна война България претърпява втората национална катастрофа. С Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.) на страната ни са наложени тежки и унизителни задължения. Сред тях се откроява изплащането на репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка в срок от 37 години. Започват продължителни преговори за облекчаване на дълга. Водеща фигура сред българските експерти при преговорите с Междусъюзническата контролна комисия (МСК) e Никола Стоянов Митов (1874-1967).

Той е роден в Дойран, днес в границите на република Северна Македония. Обикновено в литературата и в писмените източници той се споменава с бащиното си име, а не с фамилното. През 1880 г. семейството му се премества в София. Никола Стоянов завършва Първа софийска мъжка гимназия. Три години по-късно се дипломира във Физико-математическия отдел на Висшето училище (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). Известно време е гимназиален учител във Видин и София. С лични спестявания продължава да учи в университета в Тулуза (Франция). Завършва математически науки със степен лисансие (човек с университетска диплома), а след това специализира математическа физика в Гьотингенския университет и в астрономическата обсерватория в Марсилия. Завръща се в България и е водещ университетски преподавател по тази дисциплина. Под перото му излизат първите специализирани материали по темата.

През 1908 г. Митов прекратява научната си кариера, но

неговите интереси в сферата на астрономията не спират.

Пише популярни статии "Комети или опашати звезди", "Върху поправката на кометните орбити" и др. Един от материалите му дори е отпечатан в Тулуза. Той започва работа в Българската народна банка. Оглавява новосъздадения Отдел за финансови изучавания. По-късно се прехвърля в Българската централна кооперативна банка, където е член на Управителния съвет, а през 1925 г. започва да ръководи Македонската кооперативна банка. Придобива заслужен авторитет в банковото дело и през 1919 г. се обсъжда възможността да бъде назначен за директор на Българската централна кооперативна банка. По неизяснени причини той не заема тази длъжност.

Неговият македонски корен остава трайно в съзнанието му и през целия си живот той развива мащабна дейност за каузата на македонските българи. Активно се включва в действията на Дойранското землячество в София. Участва в Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски дружества в София през ноември 1918 г. и е избран за секретар на Изпълнителния комитет на организацията. В 1923 г. Митов е сред основателите на Македонския научен институт. През 30-те години, след смъртта на професор Любомир Милетич, поема и председателския пост. Той подкрепя крилото на Иван Михайлов във Вътрешната македонска революционна организация.

Многостранната популярна дейност на Никола Стоянов е свързана и с неговото участие в различни обществени сдружения. Той е член на ръководството на съюза "Юнак" и на Съюза на периодичния печат, изявява се в Ротари клуб. Председател е на софийския клон на Алианс Франсез, в следствие на което през 1935 г. става офицер на Почетния легион.

Но да спрем нашето внимание на най-важната част от неговите професионални ангажименти. През април 1919 г. Стоянов е назначен за шеф на Дирекцията на държавните дългове. Със съвсем кратко прекъсване

остава на този пост в продължение на 20 години.

Включен е в състава на българската делегация, която сключва Ньойския договор. След това поема функциите на помощник-комисар по репарациите. В него се налага трайното убеждение, че те са несправедливи и неприемливи за България. Като професионален финансов специалист той е водеща фигура в започналите продължителни преговори. Със своята позиция Митов скоро предизвиква отрицателната реакция на МСК. Дори френският представител в нея го определя като "национален екстремист, проявяващ изразена ксенофобия, понякога даже със зла умисъл". Ето защо по-късно нееднократно настоява за смяната му като преговарящо лице. Стига се и дотам. През октомври 1924 г. Стоянов отново влиза в конфликт с МСК. Този път повод са негови публикации, в които аргументира невъзможността на България за изплащане на репарациите. В началото на януари 1926 г., след поемането на управлението от правителството на Андрей Ляпчев, той окончателно е отстранен от преговорите по репарационния дълг.

Насочва своите професионални качества към изпълнението на отпуснатите предвоенни външни кредити на страната и сключените през 20-те години Бежански и Стабилизационен заеми. Основната част от задълженията са към френски инвеститори, свързани с банката "Париба". Отношенията с немската банка "Дисконто-Гезелшафт" са допълнително усложнени от мирните договори наложени на победените Германия и България. След подписването на Бежанския заем през 1926 г. за подпомагането на 250 000 българи, които след Първата световна война се преселват в България, в преговорите са въвлечени нови контрагенти. Това са британската банка "Шрьодерс" и Финансовия комитет на Обществото на народите. Митов води оживена кореспонденция и се среща често с много представители на европейските финансови кръгове. Извоюва си завидна репутация пред тях. Ала усилията му нямат позитивен резултат. През 1932 г. България е принудена да обяви мораториум върху плащанията по външния дълг.

При новото правителство на Кимон Георгиев след преврата на 19 май 1934 г. Никола Стоянов е отстранен от заеманата длъжност и спира участието си в преговорите с кредиторите. Те са възложени на финансовия министър Петър Тодоров. Той заминава за разговори в Лондон. Поведението му обаче е определено като объркано и некомпетентно. Това принуждава новите властници в началото на 1935 г.

да върнат Стоянов на предишната му длъжност.

Освен това той става главен секретар на Министерството на финансите.

В периода между двете световни войни Никола Стоянов заема за различни периоди и други държавни длъжности. Представлява властта в управлението на Софийската фондова борса. Член е на комисията за регулиране на застраховането и на ръководствата на Българските публични влагалища, Погасителна каса и Държавната лотария. Участва в комитета за изграждане на Рилския водопровод. Той е сред активните деятели на Българското икономическо дружество и на Статистическия институт за стопански проучвания. Дълго време (1929-1944) е главен редактор на "Списание на Българското икономическо дружество". Отпечатва две солидни изследвания под заглавие: "Финансовото положение на България и българския репарационен дълг" и "Репарации и междусъюзни дългове".

Никола Стоянов се пенсионира през 1939 г. Започва да пише мемоари и публицистични статии. Става председател на Дойранското благотворително братство. По време на трудовия си стаж той не се приобщава към никоя политическа партия. Умерено симпатизира на Българския земеделски народен съюз. Въпреки това не е подминат от сътресенията след 9 септември 1944 г. През януари 1945 г. е отстранен от ръководството на Македонския научен институт. Месец по-късно е арестуван и откаран в Дома на слепите, който се използва от комунистическите власти като затвор за политически противници. В края на същата година е пуснат на свобода, защото срещу него няма никакви сериозни обвинения. Умира на достолепна възраст в София.