"Осемте планини" - щастието винаги е далечен връх
Италиански по сърце филм, дело на белгийци
Между горещите страсти и препълнените зали по двата заслужени хита на годината - "Опенхаймер" и "Барби", в по-малките салони незабелязано се промъкна един филм, чийто хладен европейски чар бе забелязан от малцина. "Осемте планини" заслужи Наградата на журито в Кан 2022, после и италианските отличия "Давид на Донатело" за най-добър филм и адаптиран сценарий, а междувременно зарадва българската фестивална публика на "Синелибри" (както повелява профилът на фестивала, в неговата основа стои литература - едноименният бестселър на Паоло Кониети). Все още може да се гледа в арт кината София и Пловдив.
Изненадващо този толкова италиански филм е дело на белгийци - Феликс ван Хрьонинген и неговата партньорка в киното и в живота Шарлот Вандермеер. Екипът постигна световен успех десет години по-рано с мелодрамата "Краят на омагьосания кръг", но за пръв път Вандермеер режисира и пише наравно с мъжа си. "Осемте планини" обаче е заснет в Италия, на италиански език, с актьори италианци (Лука Маринели - "Мартин Идън", и Алесандро Борги) и нищо не подсказва, че в тази история има нещо чуждо, неавтентично. Един от малкото интернационални елементи е саундтракът - необичайното решение да бъде от песни в стил американски фолк, дело на шведа Даниел Норгрен.
"Осемте планини" започва с две момчета, обединени от лятото, природата и приятелството. Друга лента на белгийски режисьор - "Близо", с подобен невинен синопсис предизвика сътресения в хомофобското българско общество. "Осемте планини" обаче е билдунгсроман - история за израстване, който проследява целия живот на героите си, и тяхната връзка докрая остава платонична, дружеска, братска, без никакъв намек за друго. Толкова за тесногръдите търсачи на скандали, а сега - за филма.
Пиетро е градско момче от Торино, което пристига за лятото в обезлюденото село Грана, в подножието на Алпите. Бруно е "последното дете в селото" - по собствените му думи, пасе и дои крави също като поколения предци. И двамата са там само с майките си, по различен начин отчуждени от бащите. Таткото на Бруно е на гурбет, този на Пиетро - инженер-любител на природата, който се опитва да запали сина за планинарството. Кекавото гражданче поизостава в походите зад приятеля си; ревнува, когато бащата демонстрира привързаност към по-якия Бруно и дори го кани да живее у тях в Торино, за да може да се образова.
Следват двайсет години раздяла, през които момчетата с превръщат в брадати мъже. Събира ги отново зовът на планината, както и малко "общо" наследство - порутена къща на висок връх. Строежът на четири ръце и повторното сближаване е пикът на филма и новото кратко лятно щастие, което им е позволено Различията отново ще ги отдалечат - единият е суров планинец във вечна битка с ежедневния бит и хармония с природата, другият е привлечен от книгите, пътешествията и мистиката, единият създава семейство и дете, другият остава сам с мислите си. "Само вие я наричате природа", смее се Бруно на романтичната представа на гражданите за неговия нелек свят. (По някакъв първичен начин героят се родее с потомствените пастири на Камен Калев от българския "Февруари".)
Планината, която неохотно отстъпва пред пълзящия по склоновете й модерен свят; изкачването, гледката от върха, падането са лесни метафори. Но "Осемте планини" не бърза с поуките. Това е бавен, плавен, щедър филм. Операторската работа на Рубен Импенс, сътрудник на Ван Грьонинген и в предишните му филми, е превъзходна. Без кич, без декоративност той прави алпийските върхове трети главен герой на филма. Събитията във филма са предимно делнични, дребни жестове, кратки реплики, но пейзажът зад тях е монументален.
Жалко че финалната част на "Осемте планини" - обречен е на това от литературния си първоизточник - удавя искреността на сюжета и героите в евтино нюейдж търсене на себе си - Непал? екзотиката на Хималаите? "Яж, моли се и обичай"? притчата, която дава заглавието? Дотам и обратно пътува героят на Лука Маринели, докато връзката с неговия планински брат ту изтънява, ту се заздравява.
Въпреки тези слабости до самия край "Осемте планини" се усеща като чист планински въздух. Чувстваш и тъгата от загубата, и радостта от приятелството и построеното със собствените ръце. Дължината от 145 минути - нищожна за холивудска мегапродукция, голяма за европейски филм - не тежи, а насища като неделен излет сред природата.
YouTube
можете да направите дарение през PayPal
